:) …

Каква е разликата между терорист и жена в менструация?


.. с терориста може да се преговаря …

Речници: ….

Речник на женския език за мъже
  • "Ей сега ще бъда готова" означава "Събуй си обувките, и седни да гледаш някой интересен мач по телевизията".
  • "Не крещя" означава "Да, крещя, защото смятам, че е важно".
  • "Ще си куим само една сапунерка" означава "От само себе си се разбира, че ще минем през отдела за козметика, щанда за обувки, искам само да погледна едни чанти, тези чаршафи страшно ще отиват на спалнята….. всъщност носиш ли си чековата книжка?".
  • "Да" означава "не".
  • "Не" означава "не".
  • "Ще видим" означава "не".
  • "Ти реши" означава "Правилното решение вече би трябвало да е очевидно".
  • "Трябва ни" означава "Трябва ми".
  • "Прави каквото искаш" означава "Ще си платиш за това".
  • "Научи се да общуваш" означава "Просто се съгласявай с мен".
  • "Трябва да поговорим" означава "Искам да ти се оплача".

 

Речник на мъжкия език за жени

  • "Гладен съм" означава "Гладен съм".
  • "Спи ми се" означава "Спи ми се".
  • "Уморен съм"  означава "Уморен съм".
  • "Обичам те" означава "Хайде да правим секс!".
  • "И аз те обичам" означава "Добре…, казах го.. хайде вече да правим секс!".
  • "Чудесна рокля" означава "Чудесно деколте".
  • "Другата повече ми харесва" означава "Взимай коя да е проклета рокля и да се прибираме вкъщи".
  • "Искаш ли да отидем на кино?" означава "Рано или късно искам да спя с теб".
  • "Мога ли да те поканя на вечеря?" означава "Рано или късно искам да спя с теб".
  • "Мога ли да те поканя на танц?"  означава "Рано или късно искам да спя с теб".
  • "Какво ти е?" означава "Изглежда тая вечер и дума е може да става за секс…".
  • Изглеждаш ми напрегната. Нека ти направя масаж.." означава "Искам да те опипвам!".

Лъв броди из пустинята

Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:

Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.

Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: „Range Check Error“.

Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност „лъв“.

Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност „клетка“.

Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.

Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.

Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: „Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?“

Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.

Екшън-геймър: Въръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери – отваря клетката и чака награда.

Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.

Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.

Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене „пустиня“. След това в намереното търси „лъв в клетка“. Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.

Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене „пустиня + лъв“. Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното.

Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка „Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!“

Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица.

Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат.

Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.

 

 

Крилати бисери на преподаватели от Русенски университет

Искам да чувам мълчанието на западните студенти!
доц. Свилена Тодорова

Започвам да си мисля, че нещо не ми е наред.
доц. Свилена Тодорова

Колега, ще ви изгоня още един път! (за 1 час – Б.Р.)
гл. ас. Таня Гачовска

Вижте в предишния път к’во сме видели!
гл. ас. Таня Гачовска

Задраскайте с кръгче!
ас. Савка Калинова

Студентка: Но ластичните дънки са удобни!
Е, не съм обувал, не знам.
гл. ас. Емил Коцев по въпроса за практичността и удобството на дънките:

Аз твърдя твърдо…
доц. Емил Трифонов

По-голямо нищо не можете да си представите!
доц. Емил Трифонов

Това е все едно да се надбягваш с вятъра срещу вятъра.
доц. Емил Трифонов

И той (ромът – Б.Р.) ми се изцепва: "37 депутата ще вкараме в Народното Събрание!"
Знаете ли к’во означава 37 депутата!?!
Отговор: "По 600 000 лева…"
Ееей, значи българи ще си останем!
доц. Емил Трифонов

Дайте да кодираме сега колежката в код ASCII. Да видим как ще изглежда тази хубава колежка в код ASCII. … Колежке, как Ви се струва? Ей така бихте изглеждали в компютъра.
доц. Ангел Смрикаров

Ако ги сумираме, ще получим една кръгла единица!
доц. Ангел Смрикаров

Някой заспал ли падна или?
доц. Ангел Смрикаров

Сега да си припомним стихотворението за аритметично събиране на числа в допълнителен код.
доц. Ангел Смрикаров

Представете си, че товарът е толкова голям, че е нулев!
гл. ас. Борислав Христов

Теория на сигналите учихте ли?
– Неееее
И туй ли не сте учили?!
гл. ас. Борислав Христов

Малеее… като факири ша станете!
– Ха-ха-ха
Не е смешно!
гл. ас. Борислав Христов

Това беше за отваряне на памет. Как да я отворим? Това не е консерва да я отворим!
гл. ас. Борислав Христов

От enter-a излизате с… enter-a.
гл. ас. Борислав Христов

Това е компютър на 16 (!) години – и работи. Тези – тамагочитата – издържат една година.
гл. ас. Борислав Христов

Тия тамагочита са малко като яйца – търкули се, счупи се, тва е.
гл. ас. Борислав Христов

Действайте, щот ша ва избия!
гл. ас. Борислав Христов

Другият формат на данните е късо цяло. Късо цяло…малко неприлично звучи… Късо цяло число. То числото е 32 бита, изобщо не е късо…
гл. ас. Борислав Христов

Вижте сега, то късото съединение зависи колко е късо…
гл. ас. Борислав Христов

Ееей, ша ма слушате, щот ша ва…
Студентски шепот: Избия!
Избия!!
гл. ас. Борислав Христов

Ко си хапите пръстите тука?
Студенти: Мислим!
Аааа мислите… Ми то мисленето изисква действие. Значи действайте! Седите и си мислите, и по едно време се оказва че само седите.
гл. ас. Борислав Христов

Въпроси имате ли? Айде възирайте! Трябваше да ви държа аз до три и десет, ама да разберете че съм човек!
гл. ас. Борислав Христов

Инструкция на аритметичния ко-процесор за повдигане на квадрат спомняте ли си, а? Не можете да си спомните май? Ми не можете я, щот то няма такава…
гл. ас. Борислав Христов

Да земате да се стягате и да учите, щотооо… ша ва попилея. Таз година – никакви компромиси!! Ша падат глави!!
Студентка: Може ли един въпрос?
Ни можи! …/тишина/… Кажете?
гл. ас. Борислав Христов

Следващото упражнение е UART. Кабелите ги виждате, а някой ни знай, а съм го обесил!
гл. ас. Борислав Христов

Сега тези мои мисли да не ги цитирате тук и там, щото да не изгърмите.
гл. ас. Борислав Христов

В даден дискретен момент от време dt Вие можете да се усмихнете на едната колежка. В следващия дискретен момент dt можете да се усмихнете на другата колежка. Но ако се усмихнете на двете колежки едновременно, сумарният ефект няма да е същият.
доц. Райчо Иларионов

Цифрова телевизия се излъчва по сателит в Германия, Япония и някои други европейски страни.
гл. ас. Румен Кожухаров

Тази част е опасна – там има 7 до 10 kV, дори до 25 Kv за цветните телевизори, което не е опасно, но общо взето е неприятно изживяване, когато ви зацвърчи на пържола.
гл. ас. Румен Кожухаров

Обикновена на магазина – $5.60 без ДДС, $11- оригинална 3М-ска.
гл. ас. Румен Кожухаров, отивайки за нова крушка за шрайпроектора след като старата е изгоряла току що.

Най-старите ленти, които масово се развяват, са с дължина 750 метра. Значи с една такава лента спокойно можете да си вържете лозето три години. Много е здраво!
гл. ас. Румен Кожухаров

Две думи, а може би дори повече, за приложението на оптичните устройства…
гл. ас. Румен Кожухаров

Да видим сега колежката с плоските неща.. с плоските монитори де…
гл. ас. Румен Кожухаров

Аз вярвам…, не не вярвам, аз съм убедена!
доц. Ирина Желязкова

Отговорът е такъв, но малко по-друг…
доц. Ирина Желязкова

Трябва да сте гении, за да кажете, че можете да постигнете малък обем и голямо бързодействие… Е, някои от вас може да са гении…
доц. Ирина Желязкова

Кво значи PIE? Баница!
доц. Ирина Желязкова

Програмата която заявява съобщения как се нарича? /тишина в залата/ Ако и на това не отговорите, имам чувството че се готви някакъв заговор…
доц. Ирина Желязкова по време на лекция

Какво става когато дадете виагра на PC? FDD става HDD.
Светлин Стоянов

Конферентната връзка на последната маса да се прекрати, защото вкарвате много шум в канала.
Светлин Стоянов

Както знаете, когато работи с компютър, човек се научава да се моли. А когато работи с продуктите на Microsoft… вече плаща на църквата.
Светлин Стоянов

Имате си ум, за да четете на ум.
Светлин Стоянов

Знанията на студентите най-често са между е и пи.
гл. ас. Володя Цонев

Тия работи ги знаете по-добре от мен… е, поне сте ги учили, а аз съм ги учил много отдавна.
гл. ас. Володя Цонев

Аз… тъй като гледам, имам леви уклонения…
гл. ас. Володя Цонев

Тази схема не е ефективна и затова не се използва. Обръщам внимание: не се използва не означава не се учи!
гл. ас. Володя Цонев

Аз под тези означения разбирам стандартни TTL схеми. Как се разбира, че разбирам стандартни TTL схеми?
гл. ас. Володя Цонев

Аз тази формула обаче я знам и ще я напиша като зубрач!
гл. ас. Володя Цонев

Анализът е изключително сложен. Едно време го четях на лекции, но не срещах взаимност на изпита. Затова вече не го чета.
гл. ас. Володя Цонев

Следващия път ще повторя, но сега понеже съм я нарисувал диаграмата няма да се лиша от удоволствието.
гл. ас. Володя Цонев

Ако на някой му се стори, че няма колекторен резистор, да не му се сторва, защото тази роля се изпълнява от входното съпротивление на интегралната схема.
гл. ас. Володя Цонев

Схемата се помни с това, че има шест тривходови елемента. За съжаление в много случаи се помни само това.
гл. ас. Володя Цонев

Тригерът на Шмит може да се използва като тригер.
гл. ас. Володя Цонев

Действително е много просто. Не мога да разбера защо някои не могат да го разберат.
доц. Васил Филипов

500 върху 250 колко прави? Най-често прави 2.
доц. Васил Филипов

Доц. Васил Филипов към гл.ас. Володя Цонев по време на изпит:
– Аве много студено тука, трябвало да подсигуриш горещ чай.
Володя Цонев:
– Аааа то чай студентите трябваше да подсигурят, и не само чай.

Оттук до Прага се каца в Прага!
ас. Силян Арсов

Почивка ще правиме ли? Днес ще караме до припадане. След първия припаднал почивка!
ас. Силян Арсов

Студент: Данни ще въвеждаме ли?
ас. Силян Арсов: Да, ще въвеждаме, за да можем да изведем справки.
Студентът: А откъде се въвеждат данни?
ас. Силян Арсов: От клавиатурата!

Не така, колега!!! Листа се хваща с два пръста, с три се мачка!!!
гл.ас. Иван Станев

Студент: Това примерче да не сте го давали на изпит, че са окъсани толкова страници?
гл.ас. Милко Маринов: Товаааа.. е от много четене!

Запишете това и.. хайде ще свършваме, няма да ви тормозя повече.
гл.ас. Милко Маринов

За щастие информацията не е на китайски или японски. За нещастие е на ангийски.
ас. Цанко Големанов

Bit е въведено от Клод Шенон като единица за количество предадена информация. В последствие това понятие навлиза в изчислителната техника като название на двоичен символ, въпреки че Шенон няма да е доволен лека му пръст, но той отдавна няма възможност да си изкаже недоволството.
доц. Петър Антонов

…Или казано с други думи, имаме мъжка и женска част. Едната трябва да се постави в другата.
доц. Петър Антонов

ALOHA се нарича мрежа малко не много коректно…
доц. Петър Антонов

Щракайте внимателно с порядъците, че много боли… 1000 пъти разлика.
гл.ас. Румен Кожухаров

Я вижте там, буквичката FAX има ли я?
гл.ас. Румен Кожухаров

И за тази 7-слойна архитектура кво ще ми кажете? Колко са слоевете?
ас. Светлин Петров

мат’рияла от http://jet.hit.bg/bg/fun.htm


Някои от тях са ми преподавали и на мене.

Седмицата на админ-а

Дневникът на админ-а

Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”… Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
– Макси, а оптична мишка имаш ли ?
– А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
– Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос… явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му… какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
– Ми единия с вафла, другия с лешник
– Заповядай, вземи си още !
– А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

– Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
– Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
– Млади човече, а как ви е името ?
– Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
– Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
– Те не се инвентаризират, това са консумативи.
– А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
– Може разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
– Вземете си бонбони.
– А, не благодаря, аз сладко не пия… тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта… Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х… защо ми изключва хъба постоянно.
– А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
– Да ти… аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
– Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра…
– И ?
– Амииии, такова… той почна да бръмчи… и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
– Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
– А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
– Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
– Не ми се отваря ЦеДе-то…
– А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
– Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то…
– Добрее…. донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: – Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

– Ъъъъ… Максим ?
– Да ?
– Ъъъъ…при нас, такова… електронната поща не работи.
– Сега идвам.
От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.
– Мда… и на кой не му работи пощата ?
Пауза. Тих глас:
– На мен
– Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете http://www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?
Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:
– Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
– Ама той тежи…
– А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?
Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:
– А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:
– ААААА !! Не ! Стой !
Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва… Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам… Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:
– Чиф го дървите, тука а ?
– А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
– Може бе,мътните… сваляйте на воля, само сложете кафето.
След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта… Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !
– Слънчице, харесва ли ти програмката ?
– Мъррр…
По нататък не ви засяга…

Петък
Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.
– Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
– Васил.. Тоест Васко
– Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.
Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак…по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност… Мда, така и изглежда.
– И ти на кво програмираш ?
– Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
– Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !
Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда… Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд… С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.
– Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
– Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
– ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
– А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
– Според вас защо сме дошли ?
– А той хубав ли е ? Принтера де ?
– Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )
Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

– Какво ми е на компютъра ?
– Счупил се е
– И какво да правя ?
– Ми оставете ме да го оправя
Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА…. Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае… Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.

Взето от : http://slang.od.ua/
Преведено/побългарено: singu (flamed@abv.bg)