По пътищата вечни на България

 
Вятър див ме понесе
и скитник аз бях.
На някъде тръгнах, 
а така и не спрях.
 
Сам от себе си бягах
и гонех се сам.
Мостове след себе си горях,
не оставях следа.
 
Разни хоря вървяха
през моя живот.
Не запомнях имена
и не исках да ги срещам пак.
 
Но в една синя вечер
сякаш пак оживях.
Срещнах странна хубава жена,
пак обичан бях…
 
По пътищата вечни на България
ще се върна пак …..
По пътищата вечни на България,
чакаш ли ме там ….
 
Вятър див пак ме носи
и скитам сега.
Ала твоите стъпки
скрива нова трева.
 
Знам, че ще се кръстосат
нашите пътища пак,
знам, че имам още нощ поне
и поне още ден
 
По пътищата вечни на България
ще се върна пак …..
По пътищата вечни на България,
чакаш ли ме там ….
 
Слави – По пътищата вечни на България
 
Advertisements

Относно Tsvetelin Pavlov
... software engineer...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: