усмихни се!

 

план за евакуация

от Лъчо

Advertisements

топли дъвки, семки „турбо“, пре-е-e-eсни занимавки

 

Поредната занимавка – намерих я в някакъв блог, с препоръка да се използва само за разпускане… Внимание! Предизвиква стомашен гърч!! – Използвате на собствена отговорност! ….Умрях да се хиля, звуците са уникални!

http://media.noob.us/beans.swf

от тук

дясен мозък или лев мозък?

 

Още една зрителна измама… 🙂 Тоя път освен да ви накара да се усмихнете, може да ви каже дали използвате повече лявата половина на мозъка си или повече дясната… Та… зазяпвате се в въртящата се гола мадама (по-долу)… ако я видите да се върти по часовниковата стрелка, то значи използвате повече от дясната страна на мозъка си и за вас се говори че сте логичен, забелязвате детайлите, фактите и правилата… Ако я видите да се върти обратно на часовниковата стрелка, то значи използвате повече лявата част от мозъка си и сте чувствителен, имате голямо въображение и "глобален" поглед върху проблемите.. Ако мадамата не се върти за вас, то значи не използвате мозъка си, нямате място под слънцето, защото нарушавате законите на природата, борче сте или просто сте израснал в моя квартал…. Ако виждате цветна гола мадама без значение дали се върти или не, то значи не сте правили скес повече от 40 дена… Ето я и мадамата:

dancer 

Шегувам се, разбира се!!! … Кликнете върху изображението по-горе, за да се отвори оригиналната мадама, която наистина се върти … Докато четях обясненията за картинката, забелязах че мадамата се върти ту на едната страна, ту на другата… Оказа се, че ако се опитам да мисля за нещо строго техническо, софтуер или електроника например, мадамата се завърта по часовниковата стрелка, а ако се опитам да мисля за емоционални моменти или секс 🙂 се завърта на другата страна… От коментарите в на Събев блога пък разбрах, че ако си си въртял пръста по часовниковата стрелка и мадамата те следвала, и обратно.. Само дето при мене не се получи.. може би защото не спрях да мисля за секс.. 🙂 Или пък като четеш нормално текста около снимката, мадамата се върти обратно на часовниковата стрелка и обратно …  Аз затова и съм ви я отделил в изкачащо джамче, че да ви осигуря стерилна за това научно изледване среда 🙂 ..

Enjoy!

аз го мернах това в на Събев двора, той пък го видял ай тука, който пък го видял ай тука, който пък го видял в Herald Sun…. 🙂

е-е-е какво пък!

Някаква гадина надава вой! Люта чалга долита от съседната стая … Отварям очи … Ослушвам се.. Нещо като подобие на жена се дере, че искала много мъже … Нещо средно между метеорологичен балон и розова метла… Оффф.. ! Телевизора.. опитва се да ме събуди.. Бахти жалкия опит! Но, успя – мама му стара !@$##@$%^%&.. Ставам, почесвам се на път за банята… Закусвам, обличам се, заминавам на работа… Асансьора спира на първия етаж.. Върло – с хъс спира! Едва ли можеше тоя асансьор да ме изджаска по-силно.. Все едно съм в кухненски миксер… Събуждам се… Чак сега… Е-е-е какво пък – важното е, че се събудих преди да се опитам пресека която и да е улица… Навирам тапите в ушите, пускам мъ-ръ-зъ-то … Сега пък някаква надава вик, че не било честно оня да си тръгне така … Оффф.. ! Едно "цък" и оная спря да се провиква в ушите ми.. Май е все още прекалено рано за чалга… Стигам до спирката.. Жииииваа душа няма! И мъртва няма… Бах мама му!! Пустинен пейзаж… Като в уестърн – чува се свистенето на вятъра, а една найлонова торбичка се протъркалва през улицата… Поглеждам си часовника – ох.. закъснаявам .. с цял час! За работа. Е-е-е какво пък .. аз съм полу-държавен служител извършващ полу-творческа дейност… мога да си позволя да закъснея… Облягам се на спирката … няма автобус.. Иззад ъгъла се подават две баби и половина, сякаш ги е било срам да седят самички на спирката… Оглеждам се пак за автобус, с идеята да запаля цигара докато чакам.. Няма… ни зелен, ни червен, ни тролейбус, нищичко… Представям си физиономията на връз-дбеличкия си шеф докато ми обяснява как творческия труд трябва да се извърша по час, действие, съпроводено с обилно количество отделена лига от негова страна.. Оффф.. ! Паля цигара, вдишвам с нескрито задоволство … бррр…жжжж…иихххцхжж.. Бам! – едно от малките автобусчета се изтопосва на спирката и таман да се засиля да се качвам, оня дръпва задна и се паркира преди спирката.. Е-е-е какво пък – таман ще си изпуша цигарата… Минават 5 минути… Минават 6 минути… Минават 10 минути… Минават 11 минути… Минават 15 минути… Какво – повтарям ли се? А мене питате ли ме какво ми е …!!? Някъде между 17-та и 18-та минута отзад се задава маршрутка.. викам си – "а’нтакаааа" и се приготвям да се кача.. В този момент забелязвам как шофьора от паркираното пред спирката автобусче скача с плонж на кормилото, а кондукторката се хвърля да натиска педала на газта, автобусчето изревава все едно има двигател и се цопва баш пред мене – не мога да го заобиколя отпред, не мога отзад… Е-е-е какво пък, ще изтърва маршрутката, ама ще се возя седнал в нещо, по-голямо от тоалетна… Качвам се, сядам на първата седалка, пускам мъ-ръ-зъ-то … Минават 5 минути… Минават 6 минути… Минават 10 минути… Минават 11 минути… Минават 15 минути… По едно време се унасям… За да се разсъня, смъквам тапите и се обръщам да видя какво става зад гърба ми .. ААААА!! Стряскам се! .. Пу-пу-пу – плюя в пазвата.. Разни хора се намачкали зад мене.. Натъпкали се като.. е нямам такава дума в речника за сравнение.. Че то на киселите краствички в буркана им е по-комфортно… Е-е-е какво пък, представте ли си какво щеше да е в маршрутката? 2080 Оффф – баба! … Пуританското ми възпитание не ми позволява да остана седнал.. поглеждам тъжно към тълпата отзад, таман се завързва някаква интрига… Един дядо дърпа за елечето друг дядо, обяснявайки му че поповете по  комуниза трябвало да се крият, щото щели да ги избият .. това, съпроводено с енергично (за дядо) тропкане с крак, което пък се случва върху крака на една жена на средна възраст… Точно на думата "избият" дядото тропва по-силно с крак, жената изврещява на умряло и си вдига инстинктивно крака, ритайки дядото в задницата, което го кара да залитне и да се провеси на опонента си – друг дядо… Той от своя страна за да освободи уморените си плещи от товара вдига ръце, забравяйки че е с бастун и закача на една женица в сравнително по-малко средна възраст полата.. Тя се дръпва викайки, а от тарапаната шофьора се размърдва, (какво?! бил е задрямал!?!?), аз ставам за да освободя място на едното от сичките бабета … Шофера пали автобуса, но не тръгва… Бабата вижда мястото и облещва един поглед – виждам как зениците и се разтварят… Ехидна усмивка грейва на сбръчканото и лице…  Засилва се към седалката и докато се опитвам да и кажа "заповядайте", тя ме прегазва и се намества на моето (бившо) място .. Мдаа.. Е-е-е какво пък, направих добро.. Промъквам се през тълпата да си заема място до прозореца… Виждам тролейбус.. зад нас!! Празен!! АА!.. Шофера също го вижда, настъпва газта и тръгва, както и Шумахер не може… Едно бабе, прелетява покрай мене, разбивайки се в женицата на по-малко средна възраст… Чувам как подобието на двигател реве, а шофера с изплезен език настъпва газта до дупка за да навакса пред тройлебуса … Кондукторката се опитва да стане … и най-сетне успява… а шофера набива спирачките щото вече сме стигнали до втората спирка… При това оная баба дето прелетя покрай мене, сега литва в другата посока и се изпльосква в на контрольорката краката .. Тя я поглежда снизходително и я прескача първо с единия крак, после с другия… Бабе – совалка… … От втората спирка се качват още хора.. Тъпканица!! Млада девойка се обляга на мене.. Усмихвам се от задоволство.. тя се обръща да види какво има зад нея.. Спирам да се усмихвам.. Ужас.. !!! Е-е-е какво пък, можеше да е мъж… Автобуса пак потегля и девойката се изтрясква отгоре ми.. едва ли в секса е толкова буйна… Измучавам от болка.. Тя се обръща и ми казва "извинявай" и измежду редките и зъби се прокрадва сивкаво-зелена струйка дим.. Обръщам се надясно да видя причината заради която тази девойка влезе в живота ми толкова брутално и виждам … Шер!! Певицата! Шер бе!! Офф…!! Кондукторката .. мяза на Шер.. 1:1 направо! Подавам си скромната инвестиция в това, което те наричат транспортна фирма. Тя го взема и ми подава едно умирисано билетче n-та употреба… Притежателят му преди мен е ял пица.. Автобуса спира, бабето-совалка прелита в посока към вратата точно когато дядото дето тропка по много решава, че е време да слезе.. В резултат й тегли един от вуле и бабата се озовава на спирката… Шофера с изплезен език настъпва газта, а бабето-совалка се опитва да догони автобуса… Успява с едната ръка да се хване за парапета, докато автобуса все повече ускорява… Вратите се затварят, а бабето виси… Дядото с бастуна и тегли един .. бастун.. в сурата с думите "Как се е вкопчила гадината… ", бабето пада и се овъргалва в пепеляка около спирката… Е-е-е какво пък, отзад нали идва тролейбуса.. Пускам си мъ-ръ-зъ-то отново, а оттам се чува: "Уморих се да прощаааваам.. Уморих се да те чааакам.. Колко ще ми струваа, за да спре да ме болиии… "..

Мразя проклетото вмирисано подобие на транспорт, което наричаме градски транспорт!! Мразя и монопола, защото ако нямаше монопол, олигопол или както му е там името на това, щях да мога да си избера къде да се возя.. Сега единствения ми избор е пеша или в буркан с кисели краставички, който на всичкото отгоре и не пристига на време…

игра на контекста #1

 

Обожавам, не – умирам от кеф да вадя думите от контекста… Понякога се получават незабравими ситуации.. А понякога – не … 🙂 … В тоя ред на мисли, ето последния ми "професионален" разговор с една колежка, разбира се, освободен от товара на излишния контекст:

Заплес: ехооо
Sentinel: а добре дошла!
Sentinel: как точно искаш да ти го плъзна? 🙂
Заплес: както ти харесва
[…]
Sentinel: 🙂 винаги ми е харесвало колко си либерална
[…]
Sentinel: е няма да ги избирам сега …
[…]
Sentinel: ам тъй по-отзад не щеш ли?
[…]
Заплес: ами … май отзад неща
Заплес: трябва ми една хубава предница и толкоз
Sentinel: е че ти откъм предница не го ли докарваш… ?
[…]
Заплес: хубаво е
Заплес: ама не е сложено хубаво
Sentinel: аа.. щом казваш.. ама всеки има право да няма вкус
Заплес: не, ама е по-добре от сегашното
Sentinel: […] ще понабъбне..
Sentinel: виждам го сега как става голям :))
Sentinel: има да ти го плъзгам с часове
Заплес: плъзгай го
Заплес: ха-ха
Sentinel: ха-хах
Sentinel: свърши!
[…]
Заплес: бравооооооооооооооооооооооо
Заплес: 🙂
Sentinel: 🙂 досега не са ми викали "браво" като свърша
[…]
Заплес: ха-ха
Заплес: 😀
Sentinel: пое ли го?
Заплес: де го е?
Заплес: ?
Sentinel: 🙂 да не би да ти е за първи път?
Заплес: отде да го поема?
Заплес: 😀
Sentinel: е браво бе!! не го ли виждаш?
Заплес: тцъ
Sentinel: 😦
Заплес: ха-ха-ха-ха
Заплес: абееей еййй
Sentinel: пак ти го пуснах
Заплес: де го плъзгаш?
Sentinel: 🙂
Sentinel: да не съм объркал с комшийката
Sentinel: ха-ха
[…]
Sentinel: ти къде очакваш?
Заплес: нищо не се получава
Sentinel: оф!
Sentinel: добреее-е-е, по другия начин …
Sentinel: [link]
Sentinel: самоизпразващо […] е […]
Заплес: 😉
[…]
Заплес: ok

 

Същия разговор, но този път с контекста си … В общи линии става дума за снимки на ректората на университета, които аз трябва да пратя на колежката – Заплес… Тя трябва да ги добави в дизайна на един софтуер за кьоскове, който вече е поприключен и на чиято челна страница се мъдри логото на университета … едно от всичките …:

Заплес: ехооо
Sentinel: а добре дошла!
Sentinel: как точно искаш да ти го плъзна? 🙂
Заплес: както ти харесва
Заплес: пускай ги тук
Sentinel: 🙂 винаги ми е харесвало колко си либерална … :)))
Sentinel: е няма да ги избирам сега направо каквото имам за централен ти го пускам
Sentinel: само за централен ли?
Заплес: ми да
Sentinel: ам тъй по-отзад не щеш ли?
Sentinel: .. имам предвид за някой корпус по-отзад.. ?
Sentinel: шегувам се ей!
Заплес: ами … май отзад неща
Заплес: трябва ми една хубава предница и толкоз
Sentinel: е че ти откъм предница не го ли докарваш… ?
Sentinel: 🙂 имам предвид с това синичкото дето си го сложила сега
Заплес: ама аз я преправих
[…] Sentinel: незнам – на мене това старо(ново) лого не ме кефи
Sentinel: наречи ме ограничен, ама не е готино
Sentinel: въобще не си личи че е на университет
Заплес: *STOP*
Sentinel: *STOP*?? дане би да е твое авторско и сега да съм те засегнал?
Заплес: хубаво е
Заплес: ама не е сложено хубаво
Sentinel: аа.. щом казваш.. ама секи има право да няма вкус
Заплес: не, ама е по-добре от сегашното
Sentinel: тоя архив със снимките ще понабъбне..
Sentinel: виждам го сега как става голям :))
Sentinel: има да ти го плъзгам с часове
Заплес: плъзгай го
Заплес: ха-ха
Sentinel: ха-хах
Sentinel: свърши!
Sentinel: …архивирането…
Заплес: бравооооооооооооооооооооооо
Заплес: 🙂
Sentinel: 🙂 досега не са ми викали "браво" като свърша
Sentinel: .. да архивирам…
Заплес: ха-ха
Заплес: 😀
Sentinel: пое ли го?
Заплес: де го е?
Заплес: ?
Sentinel: 🙂 да не би да ти е за първи път?
Заплес: отде да го поема?
Заплес: 😀
Sentinel: е браво бе!! не го ли виждаш?
Заплес: тцъ
Sentinel: 😦
Заплес: ха-ха-ха-ха
Заплес: абееей еййй
Sentinel: пак ти го пуснах
Заплес: де го плъзгаш?
Sentinel: 🙂
Sentinel: да не съм объркал с комшийката
Sentinel: ха -ха
Заплес: на ICQ ли?
Sentinel: да
Sentinel: ти къде очакваш?
Заплес: нищо не се получава
Sentinel: оф!
Sentinel: добреее-е-е, по другия начин …
Sentinel: [link]
Sentinel: самоизпразващо екзе е …
Заплес: 😉
Sentinel: кажи като го изтеглиш да го изтрия
Заплес: ok

Моите 10 причини да съм държавен служител

 

20

За тези от вас, които не знаят, аз работя в държавно учреждение… по-точно университет… Много хора ме питат "Защо?"… Понеже напоследък и аз самият си задавам този въпрос, реших да си отговоря, барем се поуспокоя, че не съм се объркал нещо.. 🙂 Та.. ето ги моите 10 причини да работя в държавно учреждение:

 

1. Защото обичам да работя за без пари

Един от нашите кандидат-студенти беше написал "Грозно е да се живее с 300 лева заплата". Не е вярно! Страхотно е! Чувството да затъвам в дългове всеки ден няма равно. Напоследък започнах да изпитвам нещо като оргазъм когато вземам заем. Най-екстремално е усещането когато вземам по-крупна сума и нямам идея от къде ще изкарам, че да я върна… Разбира се, като държавен служител се радвам на невероятни привилегии като 13-та заплата или премии за храна.. С 13-та заплата изкарвам цяла година, докато си изплащам заемите (все пак е непредвиден приход), а с премиите за храна (около 40 лева веднъж годишно) си плащам тока, телефона, интернета, транспорта, водата, храната и кабелната телевизия за цяла година…

2. Защото обичам да работя на две места

Директно следствие от първото… Понеже съм алчен сребролюбец и огромната държавнослужителска заплата, която имам ми се вижда малко, работя и на второ място. На частно. Там не изкарвам редовно пари, само от време на време. За сметка на това огромното количество работата е сигурно на 100%. Понеже 9-10 часовия ми държавен 8-часов работен ден въобще не ми стига и имам огромното желание да работя още и още и още, работя и след работа… Сядам си вкъщи пред компютъра и си работя по частните проекти за частната втора работа. Не, въобще не се раздвоявам, напротив – лесно е да превключиш от една платформа на друга. И какви са тия глупости – специализация в една платформа – таратанци! Може спокойно да се работи на две, три или четири платформи – .NET и любимото ми PHP/Apache/MySQL, например. Всъщност ако намеря достатъчно силно кафе, ще науча и трета плтформа, Java да речем, и ще работя на нея, вместо да спя. Не ми трябва сън. Това е измислица на докторите, с която да обясняват причината за болестта, когато не знаят истинската….

3. Защото обичам да имам много шефове

Не обичам да завися от един човек. Тъпо е. Затова завися от няколко. Имам 4-5 шефа. Никой, разбира се, не е шеф за нещо точно определено. Так се случва, че те понякога не знаят кой за какво ти е шеф и те препращат надяво-налясно. Представяте ли си колко е тъпо да имаш проблем и да отидеш при един човек и той да вземе, че да вземе управленско решение …. !! Не ги разбирам хората, как издържат само с по един шеф. Освен това, когато имаш само един шеф никога не може да са получи така, че той да ти каже различни неща. А като имаш няколко шефа, единия може да ти каже "направи го", а другия "не, в никакъв случай недей да го правиш". Просто не знаете какво е чувството – половината ми "Аз" решава задачата, а другата половина не я решава.. А най-готските ми преживявания са, когато тези две противоположни мнения се разминават във времето… Така например, току-що съм свършил въпросната задача и ми звънне втория или третия шеф и ми каже "ама защо го правиш ти, аз отдавна го възложих на Гинка".. Това е момент на душевно сближение между мен и Гинка.. и двамата сме свършили нещо, което не е трябвало да свършим, и двамата напразно.. чувстваме се по-полезни и по-щастливи….

4. Защото обичам да тичам

Работата в държавното учреждение е много динамична. Още от сутринта, преди да си си стигнал до работното място, някой те хваща изпод ръка и те влачи да видиш какъв проблем има с компютъра си. Забавно е. Докато се опитваш да обясниш, че все още не си се събудил или че това е работа на Иванчо, вече си пред проблемния компютър и оправяш въпросния проблем … Но нищо – има справедливост и за сметка на това Иванчо никога няма да свърши твоята работа. Така преди да си стигнал до работното си място, още докато се връщаш от там дето са те завлякли първо, някой те пресреща и мърморейки, че закъсняваш за работа и нищо не вършиш те дърпа да оправиш неговия проблем.. И така някъде по обяд си стигаш до работното място със скучната идея да си провериш пощата и да пиеш едно кафе най-сетне, но се появява шефа (един от 4-мата) и ти съобщава радостната вест, че няма да ползваш почивката си, защото си дошъл чак на обяд на работа, а на всичкото има и еди-какво си дето ти трябва да го свършиш. Хубавите работни дни обикновенно приключват с изпълнението на тежка шефска задача, поставена точно преди да излезеш обедна почивка, която с Гинка сме правили едновременно, за да могат двама нашите общи шефове да има за какво да спорят докато си пият бирата след работа. Тогава се чувствам пълноценен и знам, че моето държавно учреждение не може без мен, знам за какво съществувам …

5. Защото обичам шефа да се отнася с мене като с дебил

Никой не е по-голям от шефа. От нито един от четиримата. Затова всеки ден като ставам сутрин и се моля да ми назначат още един шеф. Поне още един. Хората като мен, т.е. напълно неспособни пълни непрокопсаници, работещи на две места от алчност трябва да понасят подобаващото уважение от страна на шефа си. Затова и нашите шефове се отнасят към нас като към дебили. Често ми се е случвало да влеза при шефа, за да се опитам да прокарам идея, която ще направи работата ми по-лесна и по-качествена ей така – от мързел. Щото ме мързи да правя еди-какво си и има начин процеса да се автоматизира. Но шефа усеща това и отхвъля всичко казано от мене. "Не!" – казва той троснато – "Автоматичните процеси нямат контрол и няма човек, носещ отговорността!! Ти ще го вършиш ръчно! Ти!!!" – и ме сочи с тлъстия си пръст – "Никакво автоматизация! Какво от това като отдела се казва "автоматизирани информационни системи"!!! Хората са в основата на всеки автоматизиран процес!". Прав е шефа! Прав е, защото е много по-мъдър от мене…. Така трябва! Нека си знам мястото и да не се опитвам да се скатавам.. 10-на минути по-късно шефа ме вика при себе си и споделя неговата идея по същия проблем, която е съвършенно различна и много по-гениална, нищо че много прилича на моята. Ахвам от изумление! "Подозирам че съм много гениален!" – казва шефа със скромна усмивка на лице, а огромните му колкото Санстефанска България бузи почервеняват от притеснение. "Така е!" – потвъждавам аз и се срамувам, че въобще съм се опитал да мисля по този проблем. Покланям се до земята от уважение и моля да бъда изритан с крак от кабинета на шефа, защото шефа заслужава да изпита удовлетворение от перфектната идея, която е създал…

6. Защото обичам да няма нищо сигурно

kofti_rabotaПредставяте ли си колко е скучно да работиш на трудов договор със осигуровки и пенсионно и прочее?!?! Че така ако утре се разболея и всичко ще ми е покрито!! Скука.. Друго си е като търсиш заем за да си купиш лекарства. Тръпка. Много по-яко е да блъскаш цял живот на граждански договор… И да нямаш осигуровки. За какво са ми! Аз нали съм алчен и предпочитам да си ги получавам, а не да ми се трупат. Ама не ги получавам, щото като не ги пише на хартия и зако да ми ги дават?! … Ами ако не се разболея – тези пари остават затворени! Освен това.. с трудовоте договори оставаш еднообразно обвързан.. Как ще те изритат от работа утре.. Не могат – щото имало било закон… Скука! Съвсем друго си е шефа да те извика и пред очите ти да скъса гражданския договор, щото примерно Гинка се е справила по-бързо в последната паралелна задача и шефа е загубил три каменици – за останалите три шефа по една… Така е, това заслужавам като съм по-бавен от Гинка.. В последствие животът ще заблести с пълната си красота – банката ще ми вземат апартамента, за да погася заемите, които съм взел от алчност, жената ще отиде да живее при комшията, защото той е шеф в неговата си работа, а ще аз остана сам на улицата и ще отида да живея пред апартамента на шефа, защото той е с централно парно и в мазата му е топло през зимата и студено през лятото. И ще е много по-добре е от бившия ми апартамент, защото там е било топло през лятото и студено през зимата. А и така сутрин може шефа да ме подритва с умиление като отива на работа, за да си спомням за чудесните времена преди Гинка да ме изпревари… Как това ще се случи ако съм на трудов договор…. ??

Освен това е много яко, като ме питат на каква длъжност съм всъщност и аз не знам какво да отговоря… Всъщност – дори и държавен служител не мога да се нарека, щото служителите на университетите не са държавни служители, а нещо като полу-държавни ..  Получават се много весели ситуации.. Много смешни моменти сме изживяли като сме се опитвали да си обясним кой каква длъжност заема и кой на кого е подчинен … В частните фирми няма такова нещо.. там всеки си знае кой му е шеф и кой и кога трябва да свърши работата… Скука! Частниците са комунисти… и работят в утопия! Не може то така – всеки да си знае какво трябва да прави… Комунизмът се провали, ще се провалят и частните фирми а ние държавните служители ще бъдем успелите. Разбира се, точно тогава държавните учреждения ще се приватизират и ще пропаданат заедно с частните.. Защото няма нищо сигурно в държавното учреждение! Не е ли красив животът?

7. Защото обичам хората да бягат от отговорност и аз да опирам пешкира след това

Не мога да понасям работа, в която предлагам гениално решение на проблем и след това всички ме поздравяват. Отвратително! Не мога да понасям работа, в която като се случи издънка и отдела застава зад гърба на служителя си. Отврат! Лицемерие! Много по-чисти и здравостъпили на земята са професионалните взаимоотншошения, в които аз опирам пешкира заради шефа (един от 4-мата) а той поздравленията за перфектните (мои) идеи. Така знам за какво работя! За шефа… А иначе – какво? Имам добри идеи, реализирам ги и ме повишават. Че то така кога ще свърши – няма спирачка… А в държавното учреждение шефа ме пази да не се издигна много. Така няма опасност да стана кариерист! В момента в който се издигна прекалено много, просто ще ми скъсат гражданския договор … Така съм имунизиран и срещу работохолия…

Най-любимите ми ситуации са, когато работим по паралелни задачи – тогаз ако Гинка се издъни – прааас – аз виновен.. Това наистина спомага за сплотяването на колектива.. Частните фирми тим билдинг ще ми правят- дръжки! Ще ми ходят по разни тропически острови да играят разни игрички на плажа, барем Стамат да прасне Унуфри с топка пясък в окото, че да станат най-сетне противници поне за малко… Смятайте колко е зле ситуацията там. Като в детска градина! Друга си е работната обстановка в държавното учреждение – там си противник с всички във всеки един момент от денонощието.. Няма нужда от разни екскурзии и приятелски вечери – ценно време се губи така… и парите на данъкоплатеца….

8. Защото обичам инфарктни моменти и не мога да живея без солидна доза стрес в ежедневието си

Работата в държавното учреждение е изпълнена със стрес! Нее, това въобще не е лошо.. Чувствам се като в SWAT екип.. Опсаностите дебнат зад всяко ъгълче… Перфектната работна среда, създадена от хората преди мен е толкова стаблина, че може с един клик да загубиш данни за хиляди … лева … примерно … пари на държавата … примерно … Е-е-ее-еее, разбира се, че ще ги платиш от собствения си джоб! Да няма шефа даплаща за твоите издънки!

Благодарен съм, че имам и втора работа. Така инфарктните моменти стават двойно повече. А най-красиви са ситуациите, в които и на двете работни места предстои важен момент, а ти не си готов за нито единия от двата – тогава усещаш солта на живота.. а стреса, който изпитваш те кара да се чувстваш жив-мъртъв… Благодарение на работата си разбираш какво е да си мъртъв, още преди да си умрял. След известно време и ти вече не знаеш жив ли си или си умрял – нещо като "нирвана" на държавния служител. Никоя частна фирма не е способна да ти даде подобен експириънс!

9. Защото обичам тежка администрация

Да вземем за пример командировките… Въпрос – какво е това: "Павлов, трябва да отидеш до София да се срещнеш с клиенти от Зимбабве. На ти едни 2000 лева, отседни в Шератон, заведи ги на луксозен ресторант, впечатли ги! Върви!" … Отговор: "примерна командировка в частна фирма". Примерна, казах…  Скука. Утопично – нереално! По много по-реалистичен начин седят нещата в държавното учреждение. Там подобна командировка не може да се случи, разбира се, защото поне трима от четиримата шефове са расисти, а четвъртия не знае какво е Зимбабве и какво е негър. Командировките в държавното учреждение се случват в къде-къде по-професионален тон. Обикновенно командирането протича долу-горе така: Вика те шефа със троснат тон в стаята си и казва: "Върви в София, затвори на хората от министерството устата, кажи им, че няма да им свършим работата, защото ти си неспособен да я свършиш и се остави да те набият след това, защото си ги ядосал. Пари вземи на заем, а след това, ако ми харесва как си си свършил работата в София може и да ти платим командировъчни, ама най-вероятно няма да стане, щото дължа на Каменаров (втория шеф) четири-пет бири. Спи на пейка, както предния път, защото така ще харчиш по-малко пари на данъкоплатците….". А-а-а, какво ще кажете! А-а-аах! Пляс! Виждате ли колко по-прецизно е дефинирана задачата за командировка в държавното учреждение… Просто не остава място за въпроси… И това е само началото… отиването на командировка е много вълнуващ процес, изпълнен с много срещи с много колеги от администрацията, сплотява колектива и помага на учреждението да работи като добре смазан механизъм… След като получиш професионално прецизираното задание за командировка, отиваш до началник "отдел Финанси" на втория етаж за да си поискаш финансово предложение, защото отдавна нямаш тонер или листи за да си го разпечаташ. Пътьом минаваш през общоуниверситеска канцелария да си вземеш и командировъчно. Поне са на един етаж. Връщаш се в стаята си на първия етаж, попълваш финансовото предложение. Отиваш до стаята на шеф #3 един етаж по-надолу, за да се подпише на финансовото предложение. Обясняваш му на дълго и на широко какво ти е казал първия шеф. Качваш се до втория етаж, за да може заместник-ректор да се подпише на предложението. Отиваш в счетоводно-финансовия отдел да го одобрят. Забравил си командировъчното. Връщаш се до първия етаж, до твойта стая, да си го вземеш. Няма го! А!.. Шеф #1 минал и го взел, щото той пък щял да ходи на командировка до Златни пясъци, да провери дали морето е все така солено, тъй като единия от алгоритмите му за класиране на кандидат-студенти използвал коефицент за рандомизация, правопропрционален на количестовто сол в литър черноморска вода. Качваш се до финансово-счетоводен отдел да си поискаш второ командировъчно. Слизаш да си го попълниш в стаята, защото лелката от отдела на която вчера си и чистил компютъра от вируси така те е увикала, че я притесняваш за втори път в рамките на 20 минути, че те е било страх да поискаш химикал. Вирусите са били от порно портал. Чистенето на вируси въобще не ти влиза в длъжността, но си решил да направиш услуга. Има си човек, отговарящ за сигурността, който вероятно потова време е проверявал същите тези портали какви червеи използват… 😉 … многоточие… силно подчертано многоточие…. Попълваш командировъчното. Слизаш един етаж по-надолу, за да вземеш подпис от шеф #2. Обясняваш му надълго и нашироко (отново) защо ще ходиш в командировка, тъй като той вече е забравил. Подписва се. Качваш се до канцеларията на втория етаж, за да изведеш командировъчното. Край! Вече имаш правото да наречеш тази собствено-финансирана разходка до София "командировка". Сега като те питат "Къде ще ходиш утре?" отговаряш с нескрита гордост "Командировка до София – работна среща с представители от министерство на образованието!" … Какъв контраст! А този от частната фирма какво ще кажа? "Отивам да дундуркам едни негри"…

10. Защото обичам шуробаджанащината, интригите и лицемерието

Съществата като мен, работещи в държавно учреждение обичат да помагат на роднини. Обичат да помагат и на познати. Не мога да разбера защо, обаче, всички твърдят че държавните служители са дръпнати и навикват. Да, може да се случи, да влезеш да попиташ за нещо в неподходящия момент – например да влезеш в канцелария, точно когато жената вътре си е счупила маникюра на палеца, защото е хванала перфоратора наобратно.. Но къде не може да се случи подобно нещо? Е, вярно че никой не ти се усмихва, докато си върши работата, но си има причина за това – повечето служители на държавни учреждения не си купуват пасти за зъби (виж т.1) и фактически ти правят услуга като не се усмихват. Но трябва да подчертая, че ние, държавните служители не сме темерути… Когато говорим помежду си се усмихваме.. като се стараем колегата да види цялото великолепие на усмивката ни и да усети цялото благоухание на дъха ни, барем се натрови и не дойде пак да иска да си вършим работата… Винаги си помагаме, нищо че почти никога няма как да си помогнем един на друг… по-точно не искаме… Защото си имаме шефове, те ни дават задачи и трябва да ги свършим преди Гинка … Не искаме и защото утре като се появим в канцеларията, лелката е забравила за свършената от нас работа … Работа която сме свършили, защото човека, който трябваше да я свърши прави същите онези неща, за които лелката от канцеларията се страхува, че ще и бъде увикан света.. И докато поддържаме този толкова финно балансиран свят, баджанака на шефа става началник "отдел Феодализъм и връзки със предлагащите подкуп" и фактически се превръща в твой шеф #5 … Не е ли чудесен нашия държавно-учрежденски свят!!! 🙂

Реално

Реално… Реално нещата не седят така, разбира се… Всички прилики с реални лица и събития са случайни! (винаги съм искал да имам повод да го напиша това изречение)… Всъщност, част от лиричните герои по-горе съществуват на яве… Но реалността е малко по-друга. Въпреки това моите 10 причини да съм държавен служител са точно нещата против които съм се обявил, които отричам и срещу които се боря. Да, трудно е! Да, има по-лесен начин. Но ако аз съм поредния отказал се, поредния отвратен от обстановката, ако съм поредния избрал по-лесния път, кой ще проемни света? Нашето любимо държавно учреждение е малък модел на нашата любима държава… Все някой трябва да я промени… Enjoy!

Денят на програмиста :-)

карикатурка

34 20 EE EA F2 EE EC E2 F0 E8 20 F9 E5 20 E1 FA E4 E5 20 EF F0 EE F4 E5 F1 E8 EE ED E0 EB E5 ED 20 EF F0 E0 E7 ED E8 EA 20 ED E0 20 F1 EF E5 F6 E8 E0 EB E8 F1 F2 E8 F2 E5 20 EF EE 20 EA EE EC EF FE F2 FA F0 ED E0 20 F2 E5 F5 ED E8 EA E0 2C 20 E8 ED F4 EE F0 EC E0 F6 E8 EE ED ED E8 20 F2 E5 F5 ED EE EB EE E3 E8 E8 20 E8 20 E0 E2 F2 EE EC E0 F2 E8 EA E0 2C 20 F0 E5 F8 E8 20 EF F0 E0 E2 E8 F2 E5 EB F1 F2 E2 EE F2 EE 2E 20 CC E8 ED E8 F1 F2 F0 E8 F2 E5 20 E8 E7 E1 F0 E0 F5 E0 20 F0 EE E6 E4 E5 ED E0 F2 E0 20 E4 E0 F2 E0 20 ED E0 20 C4 E6 EE ED 20 C0 F2 E0 ED E0 F1 EE E2 20 E7 E0 20 EF F0 E0 E7 ED E8 EA 20 ED E0 20 E1 FA EB E3 E0 F0 F1 EA E8 F2 E5 20 EF F0 EE E3 F0 E0 EC E8 F1 F2 E8 2E 20

или иначе казано:

4 октомври ще бъде професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика, реши правителството. Министрите избраха рождената дата на Джон Атанасов за празник на българските програмисти.

от тук, тук и тук

Какво?! Дежа-вю, нещо … ? .. Струва ви се познато? Абе да!! Всъщност както си нямахме празник (или поне аз не знаех) така се сдобихме с два … Та … да ви е честит новия празник, колеги. Таз година – два празника, догодина – четири! В тоя ред на мисли сме решили да си направим празник на системните архитекти и да го празнуваме с строителните архитекти, да си направим празник на security officer-ите и да го празнуваме с полицаите, да си направим празник на архиварите и да го празнуваме с библиотекарите и склададжиите и въобще всички дето съхраняват нещо, ще си направим празник на тестерите и ще го празнуваме с каскадьорите, и разбира се, ще си напраим празник на хардуеристите и ще го празнуваме с докторите (или касапите – зависи от гледната ви точка за работата на отдел "Хардуер" във вашата организация) … Хмммм! Толкова малко? А какво ще правим през останалото време на годината между празниците?! Ми … ще си направим празник на нощния, седмичния и интеграционния build, така ще можем да празнуваме всяка нощ, всяка седмица и на 10-на дена веднъж ….