е-е-е какво пък!

Някаква гадина надава вой! Люта чалга долита от съседната стая … Отварям очи … Ослушвам се.. Нещо като подобие на жена се дере, че искала много мъже … Нещо средно между метеорологичен балон и розова метла… Оффф.. ! Телевизора.. опитва се да ме събуди.. Бахти жалкия опит! Но, успя – мама му стара !@$##@$%^%&.. Ставам, почесвам се на път за банята… Закусвам, обличам се, заминавам на работа… Асансьора спира на първия етаж.. Върло – с хъс спира! Едва ли можеше тоя асансьор да ме изджаска по-силно.. Все едно съм в кухненски миксер… Събуждам се… Чак сега… Е-е-е какво пък – важното е, че се събудих преди да се опитам пресека която и да е улица… Навирам тапите в ушите, пускам мъ-ръ-зъ-то … Сега пък някаква надава вик, че не било честно оня да си тръгне така … Оффф.. ! Едно "цък" и оная спря да се провиква в ушите ми.. Май е все още прекалено рано за чалга… Стигам до спирката.. Жииииваа душа няма! И мъртва няма… Бах мама му!! Пустинен пейзаж… Като в уестърн – чува се свистенето на вятъра, а една найлонова торбичка се протъркалва през улицата… Поглеждам си часовника – ох.. закъснаявам .. с цял час! За работа. Е-е-е какво пък .. аз съм полу-държавен служител извършващ полу-творческа дейност… мога да си позволя да закъснея… Облягам се на спирката … няма автобус.. Иззад ъгъла се подават две баби и половина, сякаш ги е било срам да седят самички на спирката… Оглеждам се пак за автобус, с идеята да запаля цигара докато чакам.. Няма… ни зелен, ни червен, ни тролейбус, нищичко… Представям си физиономията на връз-дбеличкия си шеф докато ми обяснява как творческия труд трябва да се извърша по час, действие, съпроводено с обилно количество отделена лига от негова страна.. Оффф.. ! Паля цигара, вдишвам с нескрито задоволство … бррр…жжжж…иихххцхжж.. Бам! – едно от малките автобусчета се изтопосва на спирката и таман да се засиля да се качвам, оня дръпва задна и се паркира преди спирката.. Е-е-е какво пък – таман ще си изпуша цигарата… Минават 5 минути… Минават 6 минути… Минават 10 минути… Минават 11 минути… Минават 15 минути… Какво – повтарям ли се? А мене питате ли ме какво ми е …!!? Някъде между 17-та и 18-та минута отзад се задава маршрутка.. викам си – "а’нтакаааа" и се приготвям да се кача.. В този момент забелязвам как шофьора от паркираното пред спирката автобусче скача с плонж на кормилото, а кондукторката се хвърля да натиска педала на газта, автобусчето изревава все едно има двигател и се цопва баш пред мене – не мога да го заобиколя отпред, не мога отзад… Е-е-е какво пък, ще изтърва маршрутката, ама ще се возя седнал в нещо, по-голямо от тоалетна… Качвам се, сядам на първата седалка, пускам мъ-ръ-зъ-то … Минават 5 минути… Минават 6 минути… Минават 10 минути… Минават 11 минути… Минават 15 минути… По едно време се унасям… За да се разсъня, смъквам тапите и се обръщам да видя какво става зад гърба ми .. ААААА!! Стряскам се! .. Пу-пу-пу – плюя в пазвата.. Разни хора се намачкали зад мене.. Натъпкали се като.. е нямам такава дума в речника за сравнение.. Че то на киселите краствички в буркана им е по-комфортно… Е-е-е какво пък, представте ли си какво щеше да е в маршрутката? 2080 Оффф – баба! … Пуританското ми възпитание не ми позволява да остана седнал.. поглеждам тъжно към тълпата отзад, таман се завързва някаква интрига… Един дядо дърпа за елечето друг дядо, обяснявайки му че поповете по  комуниза трябвало да се крият, щото щели да ги избият .. това, съпроводено с енергично (за дядо) тропкане с крак, което пък се случва върху крака на една жена на средна възраст… Точно на думата "избият" дядото тропва по-силно с крак, жената изврещява на умряло и си вдига инстинктивно крака, ритайки дядото в задницата, което го кара да залитне и да се провеси на опонента си – друг дядо… Той от своя страна за да освободи уморените си плещи от товара вдига ръце, забравяйки че е с бастун и закача на една женица в сравнително по-малко средна възраст полата.. Тя се дръпва викайки, а от тарапаната шофьора се размърдва, (какво?! бил е задрямал!?!?), аз ставам за да освободя място на едното от сичките бабета … Шофера пали автобуса, но не тръгва… Бабата вижда мястото и облещва един поглед – виждам как зениците и се разтварят… Ехидна усмивка грейва на сбръчканото и лице…  Засилва се към седалката и докато се опитвам да и кажа "заповядайте", тя ме прегазва и се намества на моето (бившо) място .. Мдаа.. Е-е-е какво пък, направих добро.. Промъквам се през тълпата да си заема място до прозореца… Виждам тролейбус.. зад нас!! Празен!! АА!.. Шофера също го вижда, настъпва газта и тръгва, както и Шумахер не може… Едно бабе, прелетява покрай мене, разбивайки се в женицата на по-малко средна възраст… Чувам как подобието на двигател реве, а шофера с изплезен език настъпва газта до дупка за да навакса пред тройлебуса … Кондукторката се опитва да стане … и най-сетне успява… а шофера набива спирачките щото вече сме стигнали до втората спирка… При това оная баба дето прелетя покрай мене, сега литва в другата посока и се изпльосква в на контрольорката краката .. Тя я поглежда снизходително и я прескача първо с единия крак, после с другия… Бабе – совалка… … От втората спирка се качват още хора.. Тъпканица!! Млада девойка се обляга на мене.. Усмихвам се от задоволство.. тя се обръща да види какво има зад нея.. Спирам да се усмихвам.. Ужас.. !!! Е-е-е какво пък, можеше да е мъж… Автобуса пак потегля и девойката се изтрясква отгоре ми.. едва ли в секса е толкова буйна… Измучавам от болка.. Тя се обръща и ми казва "извинявай" и измежду редките и зъби се прокрадва сивкаво-зелена струйка дим.. Обръщам се надясно да видя причината заради която тази девойка влезе в живота ми толкова брутално и виждам … Шер!! Певицата! Шер бе!! Офф…!! Кондукторката .. мяза на Шер.. 1:1 направо! Подавам си скромната инвестиция в това, което те наричат транспортна фирма. Тя го взема и ми подава едно умирисано билетче n-та употреба… Притежателят му преди мен е ял пица.. Автобуса спира, бабето-совалка прелита в посока към вратата точно когато дядото дето тропка по много решава, че е време да слезе.. В резултат й тегли един от вуле и бабата се озовава на спирката… Шофера с изплезен език настъпва газта, а бабето-совалка се опитва да догони автобуса… Успява с едната ръка да се хване за парапета, докато автобуса все повече ускорява… Вратите се затварят, а бабето виси… Дядото с бастуна и тегли един .. бастун.. в сурата с думите "Как се е вкопчила гадината… ", бабето пада и се овъргалва в пепеляка около спирката… Е-е-е какво пък, отзад нали идва тролейбуса.. Пускам си мъ-ръ-зъ-то отново, а оттам се чува: "Уморих се да прощаааваам.. Уморих се да те чааакам.. Колко ще ми струваа, за да спре да ме болиии… "..

Мразя проклетото вмирисано подобие на транспорт, което наричаме градски транспорт!! Мразя и монопола, защото ако нямаше монопол, олигопол или както му е там името на това, щях да мога да си избера къде да се возя.. Сега единствения ми избор е пеша или в буркан с кисели краставички, който на всичкото отгоре и не пристига на време…

Advertisements

Относно Tsvetelin Pavlov
... software engineer...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: