Facebook поощрява насилието!

Наскоро и аз станах част от статистиката и последвах поканата на една приятелка да се регистрирам във facebook… Всъщност, като че ли очаквах нещо по-различно, ама пък бързо свикнах… И днес, ей тъй докато си проверявах новостите из профила, получавам съобщение, че един приятел искал да ме гушка, 🙂 … викам си: "ей сега го цапардосах", и си добавих приложението "X Me"… Общо взето това нещичко позволява да напишеш някакво действие, глагол, извършимо (има ли такава дума?!) и да го пратиш на хора от листата ти с приятели… Да де, ама полето за глагола – обикновен текст… затова и написах: "Десен прав у левото очо"… Изпратих го и онемях, когато facebook каза: "ти реши да удариш десен прав у лявото очо на Гюнай, направи същото със повече твои приятели" 🙂 Смех! Ей го на – доказателството:

facebook

Опитайте и вие!!

Длъжен съм да поясня, особено за хората, които нямат чувство за хумор, както и за адвокатите, че се шегувам! Шегувка! Иначе де да знам – може да се озова в съда, лице в лице със адвокатите на facebook… 🙂


И за да не пляскам по два поста един след друг – една новинка – колегата Ачо се усети (най-сетне) и взе, че стана блогър… Трябваше ми едно доста солидно количество алкохол, както и безсрамно много нерви да го убедя… Така или иначе не успях… не аз… 🙂 Убеди го телефона му… Ачо реши, че ще си прави блог, щото видя, че можел да блогва директно от телефона си… Какви ще ги върши маминия нямам идея, но предвид уникалния му характер и слабите граматически способности си заслужава да му посещава човек местенцето… А то е ей тук: http://avachev.blogspot.com/. Честито Ачо! Със здраве да си го ползваш!

Ахмед, мъртвия терорист

 
По една или друга причина се озовах в Роско (бащата на теорията на х**щата) в петък вечер, и по едно още по-странно стечение на обстоятелствата се оказа, че се опитвам да обяснявам обектно-ориентирано програмиране на човек, който по принцип и със структурното не се спрява.. Но имаше водка, така че приех предизвикателството… Успяхме (с много мъки, около 3 посред нощ) да дефинираме клас, "глава", напихме го с 4 водки (чрез неговия публичен метод "чаша водка"), и точно когато се опитвахме да създадем обекти от клас, наследник на напитата глава, Гунди (известен в матрицата като Шефа или пищова – gun) ‘зе, че отвори едно клипче, което адски силно привлече вниманието ми… Ей го на:
 
     
 
Честно казано след 4 часа неусшешни опити да напием обекта от клас "глава" и мене ми се иска да се превърна в терорист.. но това е друга история… А клипа си заслужава гледането…

Йерархията в IT сектора или защо ме боли отзад

Днес, докато си извършвах нормаланта web-хигиена, сърфирайки из местенцата, които ежеднвено посещавам, попаднах някакси ей тук, от където най-важното беше това:

it_stairs

Знам, че картинката е стара… менкала се е из кю-то още през юли тая година, но ме накара да се усмихна, а и заслужава да се кипри и в моето местенце… 🙂 … По-важното, обаче е друго – много хора напоследък ме питат (от има-няма 6 месеца) "какво правиш бе момче, много работиш, прекаляваш", та сметнах, че това е подходящ случай да ‘зема да обясня нагледно как седят нещата…. Та, … обяснявам:

В света, където работя (разбирайте матрицата), всеки си има работа (представете си, нали!). На картинката горе по подходящ и общодостъпен начин е нарисувано какви длъжности, роли, или както там искайте го наричайте, има в една нормална IT фирма. Само, че …. при нас, някак си, …, нещата са мааааааалкоооооо по-инак, и я за пестене на средства, я защото просто няма средства, няколко от ролите се изпълняват от един човек… В този ред на мисли, на мене ми се налага (особенно през последните 6 месеца) да бъда системен аналитик, архитект, team leader, водещ разработчик, обикновен разработчик, че и мениджър от време на време (което признавам – хич не ми се отдава)… Като погледнах картинката, съвсем инстинктивно реших да намеря себе си… 🙂 И ха! – ирония – излиза, че това което аз правя е най-прецаканото от всички останали възможни длъжности… А за заплащането – … … … … … … Не знам, може да съм садистичен мазохист – рецидивист, който обича да гледа хората как се гаврят с него… А може просто да съм по-тъп от колкото си мисля че съм… Ама… Факт! Най-ми хареса картинката на team leader-а… А си мислех, че се развивам като се захващам с това… 🙂 Мдааа… Всъщност, ако трябва да гледам от хубавата страна – намерих обяснение на повечето от глождещите ме въпроси – защо ме боли гърба, защо ме болят ръцате, защо ме боли г*за и т.н.

… Хм … Май трябва да се преквалифицирам и да стана дизайнер …

Аййдее пак се почна!! Microsoft ще завземат света!

 

Едно време си въобразявх, че мога да спася света! Когато се опитах, света ме наби, поруга, и*а ми мамата и разни други подобни осрамителни действия с мен и родата ми… Затова вече не се опитвам… Ама има ситуации, в които прсто не мога да си мълча… Или ми е прекалено смешно и пада голям бъзик, или паля мигновенно и започвам да боботя, фърлям лиги и соча с пръст… Hammer_and_sickleТа днес попаднах на подобна ситуация, когато прочетох еййй това, което пък било порордено от ейй това. А иначе Бого го уважам за човек, който познавам само от блога му… Мъ… нещо май се поизложи (според мене) с тая петиция… Всъщност… вероятно като активист на отворения код, точно това е трябвало да направи… Абе какво разбирам аз от отворен код! Ако всичко беше си останало с мнението – ок – поредното изказване, всеки има право на глас, всички сме щастливи, че има две мнения по въпроса, щото нали това е нормална и нужна част от демокрацията… Но неее…, не може то такааа, трябва да правим петиции да спрем противните капиталисти от Microsoft, щото иначе ще завземат света. Не може то така правителството ни да купи техни продукти, щото видиш ли те били номер 1 в света?!?! Или щото идели от капиталистическа Америка!  Ако някъде наоколо се мотае един "чук и сърп", сигурно и у вас ще се породи съмнение, че тук витае духа на чичко Сталин… Още едно доказателство за което ще бъдат евентуалните реакциите на този пост (ако той въобще стигне до някъде), в които ще бъда публично низвергнат, поруган и осмян, сексуално употребен пред аудитория опън сорсъри и за капак главата ми вероятно ще бъде набучена на кол, и поставена пред офиса на Microsoft-България за назидание!…  И всичко това, щото видите ли "как така мога да харесвам капиталистическите продукти на Microsoft"!! Напред – към петицията… Всъщност – я да го кажа в прав текст:

Аз съм фен на Microsoft!

Открит. Активист. Предстаятели си! Не, не ми плащат! (макар, че щеше да е хубаво).. Не, не работя в Microsoft…! Мдааа, … за тези от вас, които не са натиснали "X"-кса все още: фен съм на Microsoft заради една единствена дума – професионализъм… Не, не твърдя че съм професионалист или супер разработчик – гении на моето време… Но се стремя към това ;-)… Затова и професионализЪма ме задъжава да се държа професионално. А част от този вид почти непонятно в българските измерения държание е качеството. Всъщност точно качестветото ме привлече и ме кара да работя с продуктите на Microsoft. Но затова – след малко… А иначе – не, феновете на Microsoft не се кланяме на Бил Гейтс. Молитвите ни не започват с "Чичко Бил, ти който си в Редмънд". Не издигаме в култ Windows и не си татуираме логото на корпорацията. Не наричаме и жените си "Мое word-че". Обединява ни точно едно нещо – искаме да сме професионалисти. И много от нас успяват… А от вас?

Народът срещу Microsoft Corporation

От малки българите са възпитавани да мразят. Като деца мразим на комшията децата, после мразим и комшиите, после мразим политиците, после мразим собствените си деца, учейки ги и те да мразят. Омразата е феномена с който аз описвам случващото се в IT сектора в България. Мразим тия говеда противни омирисани проскубани дето са на първите места и не ни е страх да го покажем. А.. когато ние стигнем до първото място? … Тогаз вече не ги мразим, щото не можем да мразим себе си – тогава нас ни мразят… Само дето докато мразим и плюем ония дето са на върха, никога не се замисляме, че и ние можем да стигнем до там – втора национална черта – песимизъм… И така, ръководени единствено от омразата си живеем, вземаме "професионални" решения, които обикновенно водят до увеличаване на поверената ни "власт"… Защото мразейки сме много убедителни, че ония на върха не струват… А властта, поне в IT сектора, може да се прояви в много измерения – от свободата да избереш алгоритъм или компонент до участието в управленски решения, като например "от кой производител на софтуер да обурудваме държавната администрация"… И ако някое чадо, наричащо себе си професионалист, дръзне и кривне от пътя на омразата бива поруган, оплют, подигран, замяран с яйца, домати и празни бутлки от кока-кола… Чудесно! … Но това не е професионализъм! Това е едно друго такова, дето пак завършва на "изъм" …

Повлечени от течението много хора у нас мразят Microsoft, единствено и само защото са номер 1. Във света на софтуера. Факт! И докато на корпорация Microsoft не и дреме, не знае, че съществува, и въобще не забелязва Ганчо от Горублянци, то наш’ Ганчо посвещава живота си на това да докаже колко са зле световните номер 1. Може би ръководен от идеята, че ако свали ония от върха, ще може да се намърда той там… Само дето Ганчо не е един – много са… Останалата част от противниците на Microsoft са всъщност хора, които плюят, щото всички други плюят. И заради това изведнъж се озовават на OpenFest примерно… Трета национална черта – синдорма "аз съм офцъ и ще правя каквото правят другите". И в крайна сметка, ако трябва да махнем пластовете национална тежест, тегнеща и над професионалните ни кадри в матрицата, противници на Microsoft ще останат само онази част български специалисти, които знаят какво е отворен код, които помагат на идеята да се развива, които отстояват принципите и, и на които шапка свалям, защото без тях светът наистина щеше да е притежание на Microsoft… Сега вероятно в главата ви се върти "тоз последно фен ли им е на меките, или не е"?!. Да фен съм им. Фен съм на продуктите им. Но никога няма да отрека качествата на идеята за отворен код. Едва ли ще стана "активист", но няма да плюя – защото … не работя на принципа на омразата…. И вярвам, че това е разлика #1 между нас и всички вас, хората които плюете на това, което в цял свят е признато за номер 1.

Така или иначе ‘се тая – людете си плюят, аз си гледам професионалния живот, само от време на време фърлям някоя плюнка и аз, че да си личи активната ми гражданаска позиция (като това). Но чудеса, като въпросната петиция вече започват да ме притесняват. Точно заради гражданската ми позиция. Нека зачекнем за момент личните ни данни. Моите или твоите. Няма съмнение, че Бого е професионалист. Но и аз имам професионална гледна точка. И докато той казва "с Microsoft данните ви не са защитени", аз твърдя обратното. Ако сделката беше за софтуер за баничарница, нямаше да ми дреме, ако ще и 200 петиции да бяха се събрали. Там лични данни нямам. Но тъй като има записано туйцък-онуцък за мене в на държава архивите, то тогаз не мога да си мълча. Сега ми кажете, че това за вас не е убедителен аргумент, за да надам вой… !! 🙂 .. Я да видм каксе аргументират хората, подписали се под петицията (с курсив):

 

  • "НЕ НА МАЛОУМНИЦИТЕ!" – да, така данните ми са по-защитетни!
  • "Даваните средства за годишен наем на лицензи са безпредметни. Същата функционалност може да бъде постигната с много, много други свободни програми и операционни системи. Парите за лицензи могат да бъдат похарчени за подобряване на училищният фонд или покачване на заплатите на учителите, или… много други, много по-важни неща!!!" – много по-убедително. Сериозно. Но … нали се сещате, че Microsoft не прадава софтуер на държавната администрация на същите тарифи както на вас… Има едно такова явление, дето го няма в отворения код, "отсъпка" му викат… Че същата функционалност не може да бъде постигната ще ви убеждавам след малко… И накрая но не на последно място – да, що да не даваме на учителите си 1500 лева заплата, а всеки осмокласник да може да влезе в националния регистър и да си напише 6-ци отгоре до долу?
  • "гадни хратутници.Стига са харчили моите пари" – професионално! И мойте, и мойте!! Ама.. аз неща да ги харчат за отворен код… Какво?!?!?! Отворения код струва пари!! Сигурно съм ненормален!!!
  • "Мисля, че е крайно време, като се стремим толкова много към европа да вземем пример от някои членове на ЕС, които използват линукс в държавната администрация!" – прав е Николай – да вземем пример от прочутата Франция. Да минем на Линукс!!! Напред – към петицията! И … после да се върнем на windows … отново.. Какво?! – не знаехте ли… а newsletter-и не четете ли?
  • "Мотивът за закупуването е безумен. Нека не ставаме заложници на Microsoft заради подкупни чиновници!" – аз лично видях как Бил Гейтс мушна десетачка в зелено на министър-председателя и намигна на президента!
  • "Колко пари са това……" – мда, никой никога няма да ми позлва данните нарушавайки закона…
  • "НЕ!" – абсолютно защитен съм!! Аргумент като "не!" ме кара да спя спокойно!
  • "искам революция, това е кощунство. Направо да ходиме да сваляме правителството или да организираме стачка, а още по добре да дойтат танковете." – щото в държавната администрация работят с Windows?!?!!?!? – ха-ха-ха-ха.. не, сериозно – ха-ха-ха…
  • "За усвояване на мандива , сусе , убунту , федора е необходимо по -малко от 1 час за офис работа" – мда, а за администрация – цяла армия полуразбиращи администратори… За усвояване на продуките на Microsoft са нобходими 0 часа – щото всички останали копират оттам.. Сега точно е моментът в който някой, четящ това ще възкликне и ще ме посочи с пръст: "да-да, ами как Vista копира от Mac"… Това, готини, е маркетингов похват на Mac…  Но тъй като не ми е работа аз да разказвам за това няма да го доказвам… А иначе как вашите любими KDE-та и Gnome-ове имат прозорци … прозорците кой първи ги внедри? Xerox?? (да…, да, знам, знам за xerox и мишката и всичко останало…)
  • "Това е безумие вече. Стига сте слугували господа на microsoft!" – нека ви опиша администрацията на една linux-ка операционна система – инсталираш, нагласяш конфигурационни файлчета, пускаш/спираш процеси, нагласяш конфигурационни файлчета, пускаш сървър, нагласяш конфигурационни файлчета, теглиш сорса на друг сървър, нагласяш конфигурационни файлчета, компилираш, нагласяш конфигурационни файлчета,  накрая – та-да-а-а!! Имаш вече HTTP сървър… о_0 … Чудничко… на Windows чат-пат става така – инсталираш, отваряш add/remove аплета, добавяш сървъра. готово! Кой администратор на кого слугува? Освен това, готин, ти чувал ли си за думата "клиент". Бидейки клиент на Microsoft, те ще ти слугуват, а ти ще си плащаш… Много странно, нали, как ли става това…?
  • "Awe tiq ludi li sa wee?" – а ти за кирилица не си ли чувал?!! Или твоя линукс не я поддържа.. Интересно ако обурудваме министерството с линукси, дали те ще я поддържат?
  • ":бляк:" – ха-ха-ха-ха
  • "изроди. На времето баща ми на такива им казваше: Изкълчени мозъци" – професионализъм! Представете си вестниците: "България отказва сделка с Microsoft, защото са изроди!"
  • "Писна ми от калпава администрация и корпуция!" – очевидно за младите граждани, дръзнали да се подпишат, всеки трансфер на пари от едно място на друго е корупция! Дори и публично обявен! Значи аз бутвам рушвет на продавачката, когато си купувам хляб?!

Вероятно хубавите мнения ще се множат! Проверете сами – тук. Имена няма да споменавам, защото не ми е целта да се подиграя персонално с някого, или да си правя смешно от неправилния изказ на други… Пък ако толкоз държите, цъкайте на линка – имена колкото искаш….

Колко професионален е отворения код?

Предупреждавам, че съм на път да кажа истини, които могат да променят мирогледа ви :-), затова ако сте от хората, които се подписват със "бляк" или pi6at imeto si na bylgarski i se podpisvat s kryst4e, по-добре не четете надолу… Нещата, за които ще говоря съм ги обсъждал с хора-професионалисти, включително и свръх изразени активисти на отворения код. И те са съгласни – т.е. смятам че съм постигнал едно сравнително професионално и балансирано мнение.

Истина 1. Отворения код е чудесно нещо, едно от най-хубавите неща, които са се случвали на софтуерната индустрия. (след Windows – 🙂 – шегувам се) Без отворен код, светът щеше да е притежание на корпорациите, били те една, две или три. Отворения код показа, че хората могат да работят свободно, да обменят идеи свободно, и всеки да има последния писък на софтуера ей така – безплатно!

Истина 2. На софтуера с отворен код всеки може да му види кода.

Истина 3. Корпорациите имат нужда от гаранции. Стабилност. Сигурност. Не можеш да разчиташ на софтуер, регулиран от организация, на който всеки може да види кода. Защото – кой поема вината в случай на срив? Ами в случай на дупка в сигурността, която се намира неколкократно по-лесно от колкото при затворен код? Кой дава гаранции, че продукта ще се развива и след утре? И как ти можеш да предявиш някакви съдебни искове, към организация, на която не си дал левче дори? Една корпорация не може да си позволи такава свобода. Там за всеки срив трябва да има виновен, и ако това не е администратора – то ще е производителя на софтуера…

Истина 4. От гледна точка на информационните технологии, държавната администрация, както и всяка друга държавна или полудържавна организация е корпорация.

Истина 5. Корпоративния софтуер с отворен код струва пари. Справка – Red Hat, Suse, Novell …

Истина 6. Сигурност. Да, в Windows 98 имаше много дупки в сигурността. Но това беше преди 10 години!!! Сега нещата седят малко по-инак и windows-ите са едни от най-сигурните софтуерни продукти…

Сериозно, наистина ли си представяте тежка административна машина, обслужвана от отворен код? Каква армия от администратори, ще са необходими за това? А, имало било и корпоративни линукси, така ли? Ми има, разбира се, а те точно колко безплатни са?!?!?

Дори и да сте признати професионалисти (не изказвам съмнение), вероятно не работите в държаваната администрация. Ако бяхте там, и ако бяхте също толкова професионалисти, и вие това щяхте да изберете… А иначе, още по темата "отворен код в корпорациите" – тук

Край!

И така.. толкоз.. аз съм тук, готов да бъда линчуван… Казах каквото имах да казвам… Всъщност… с удоволствие бих предизвикал отворена дискусия за тази толкова неприлична сделка или въобще/по-скоро за използването на отворен код в корпорациите, с хора, които имат професионално мнение, а не с хора, които казват "бляк" или "az izpolzvam samo Faiurfoks, 6toto eksplodera ima samo 4 kop4eta"… Професионално! Какво бихте избрали, ако действате чисто професионално?

Криза на първата възраст #2

 

Всеки е чувал, че хората преживяват кризи. Нямам предвид кризите, породени от трагични събития като смърт, раздяла с приятелката, уволнение или триседмичен запек. Става дума за онези кризи, които неминуемо ни прегазват, просто защото ей така – защото така сме създадени, така сме програмирани или защото Съдбата е кучка… Вероятно най-известната от тях е кризата на средната възраст – случва се щото си доживял до някаква възраст и затова Съдбата е решила, че трябва да страдаш … ти или хората около теб. Наскоро (от сбствен опит – за щастие или не) забелязах, че такива кризи се случват постоянно… Всъщност, …, кризи много: Като дете преживяваш криза, щото няколко наследствено тъпи твои съученици решават, че трябва на тебе да си избият комплексите или пък ако имаш щастието да си от тях – преживяваш криза, защото насилствено Съдбата ти доказва, че си прекалено тъп за да си жив… Малко след това, таман си навирил глава и хоп – първата криза в любовта, щото девойчето/момчето намърдали се за сефте в сърцето ти нямат идея какво искат, не им дреме за тебе или въобще не знаят, че съществуваш… Тамън намираш девойката/момчето, които ще те направят щастлив, гледаш през розови очила, птичките пеят, цветенцата цъфтят, пчеличките жужат и тряяс – двеойчето/момчето решили че трбява да ти предадат/продадат доверието… Спасяваш се с много алкохол и приятели, укрепваш и баам! – същото нещо още един път, и пак, и пак.. И така докато не стигнеш до онази възраст в която хората мислят за семейство… Мислиш си: "е на този етап живота ми зависи само от мене" и … Съдбата ти покзава колко си зависим… с ехидна усмивка и истеричен смях… Налягаш си парцалките, бориш се и по едно време всичките ти връстници се изпонаженили – тряяяс – ергенска криза… Оттам изход само един – намираш жената, бракуваш се и всички си отдъхват, че и ти ще си от хората, които послушно попадат в социалните шаблони. И спират да ти натякват, мърморят или говорят зад гърба. Отдъхваш си и ти, отпускаш се, започваш да се наслаждаваш на живота… Пръква се твоето генетично продължение – едно, две, пет или десет, в зависимост от капацитета на булката, която си избрал. Ти си осигурил продължението на родата си, роднините те оставят намира, жената спира да се занимава с тебе толкоз усърдно и .. здравей.. отново криза… Този път малоценност… И така – цял живот! Неизбежно е. Неизбежни са. Знам ли – така сме проектирани. Това с което аз имам намерение да ви забавлявам са кризите, които тресат хората в моята гилдия – младите съзряващи строители на матрицата – хората от IT сектора. И аз като млад съзряващ разработчик, успях съвсем чинно да си изживея тамън две такива красиви, екзотични и особенно непопулярни кризи. И понеже на 256-ят ден от лето Господне 2007 реших, че е време да раздавам от опита си, възнамерявам да позапозная аудиторията си с това, което чака или което са преживели младите войни на битовете и байтовете…

Криза на първата възраст #1

Е да, елементарно, Уотсън … няма да има #2 без #1. Криза #1 се случва още по време на студентските години… Масово – във втори курс. looserВсъщност – зависи колко бързо се развиваш.. Но рано или късно, неминуемо криза #1 те застига…  Таман си преживял два-три семестъра изпъстрени с алкохол, колежки/колеги и неприлично количество чалга (примерно), когато една красива сутрин се събуждаш и усещаш, че света въобще не е такъв, какъвто си го оставил… Разбираш, че част от студентския ти живот са някакви странни събития, които даскалята наричат "изпит"… Напрягаш се и се мъчиш да се сетиш какво е това, за какво се ползва и защо така някак си си пропуснал две-три сесии… С течение на обстоятелствата разбираш, че всъщност си много назад с материала. Започваш да се съмняваш в потенциала си, виждаш как колегите ти те изпреварват… Случва ти се да помолиш човек, който си смятал за абсолютен нещастник да ти помогне със задачите или теорията… Самочувствието ти се стапя… И колкото повече мислиш за това, толква по-силно се демотивираш… Неминуемо стигаш до момента, в който си казваш "абе за*би" и решаваш да опиташ отново по старата схема с многото алкохол и чалга (примерно). Точно тогава Съдбата ти тегли един шут – разбираш, че хората с които си се веселил досега "трябва да учат" или че "няма да пием тая вечер, щото след две седмици започва сесията"…

Криза #1 има различна продължителност… При някой може да отмине незабелязано за няколко дена, а при някой не отминава въобще… Това е един от моментите, в които младите кадети на изчислителната техника решават да изоставят това толкова бляскаво бъдеще и да се захванат с нещо по-просто… Криза #1 е и моментът, в който всеки уважаващ себе си разработчик се е запознал с своя смъртен и доживотен враг номер 1 – времето. Не знам дали студентите от другите специалности страдат от нея – тя е специфична за IT сектора, главно, защото е породена от ужаса, който студентите изпитват когато осъзнаят колко бързо се развива света. IT света. А той е един съвсем друг, различен свят, в който времето се мери в MHz, тактове, MIPS-ове или MВ/s… Всъщност единственото, което е по-бързо от промените в матрицата е светлината, но предполагам, скоро и това ще се промени…

"И какво да правим" ако случайно се озовем по средата на криза #1? Абсолютните изходи са два – или пропадаш, решавайки, че матрицата не е за теб или се стягаш и наваксваш пропуснатото (изпитото)… Ако решиш да се откажеш, защото примерно не се определяш като борец – бъдещето не е розово, ама пък не е и черно – вероятно прекъсваш и си намираш работа като касиер(ка), твърдейки, че работиш по специалността, защото работиш с клавиатурата на касовия апарат… Или се преквалифицираш и ставаш прочут масажист (примерно). И в двата случая хубавото е, че няма да се сблъскаш с криза #2. За тебе играта приключва, напускаш острова на Survivor и търсиш алтернативни начини за успех. А ако решиш да се бориш – чакат те много ритници… от Съдбата, от конкуренцията, или от който свари… Но пък за сметка на това всеки "антитръстов" сценарии става възможен за теб: първото, което ще разбреш е, че има начини да изкарваш пари докато седиш, спиш, сереш или почиваш на море примерно… Матрицата ще те приветства с "добре дошъл" в един шантав, сбъркан, ужасно забързан, сложен и весел свят! Ще трябва да се подготвиш да бъдеш неразбран, защото се превръщаш в едно от ония същества, които говорят на странни, нечовешки езици, пишат нечленоразделни заклинания по компютрите си, ходят на места, които не същесстуват, наричат компютрите си със женски имена и се смеят на изречения от сорта на "Малей снощи се форматирах на ниско ниво!", "шерни ми ракията" или "На Пешо рекурсията зацикли – от половин час драйфа на терасата"… примерно …

Незнам, може да звуча тривиало, или дори по-зле – може да звуча като нацист, но смятам, че ако не можеш да преживееш криза #1, няма смисъл да продължаваш… Не и в матрицата… IT сектора е враждебна среда, също като Луната или Марс… Хората, неспособни да се адаптират и борят не са за там – едно защото няма да им понесе, и второ, защото самият IT сектор няма нужда от такива кадри… Е, какво пък – ако го погледнем от добрата страна – криза #1 е моментът, в който ще разбереш става ли аджъба от тебе новия Нео или не… Да, сравнително късно, но по-добре късно от колкото още по-късно…

Проектът – убиец

Ти си един млад нов Нео. Преодолял си успешно криза #1. Научил си се. Дипломирал си се. Намерил си работа, даже втора и дори си напуснал първата, само защото не са ти харесвали условията и/или заплащането. Въобще не съжеляваш, че през мъглявите дни на криза #1 си избрал по-трудния път. Занимаваш се със високи технологии и последния писък на софтуера се гъне в ръцете ти като глина в ръцете на скулптор, … примерно… Бизнеса те обожава, защото имаш потенциал колкото малка ядрена електроцентрала. neoИ също толкова енергия. "Антитръстовия" сценарии работи с пълна пара и за няколко часа си способен да продуцираш гениална система, архитектура или код, които струват скъпо, много скъпо. Фирмите се избиват за тебе, а ти имаш избор, имаш бъдеще, имаш и способности… Това е типичния период в който младите бойци на байтовете биват споходени от криза #2. По-страшната от двете.

Незнам дали мога да опиша криза #2 по нормалния начин. Затова ще се опитам с аналогия: Към тебе летят проекти и точно като Нео в оная сценка от Матрицата (филмът) ти махваш с ръка и "куршумите" спират във въздуха. Само че … едно смешно куршумче, сачма от бренеке да кажем, не спира… Нещо повече – насочва се точно между очите ти… Ти се напрягаш и добиваш вънешн вид на човек, желаещ мигновенно облекчение в тоалетната… след триседмичен запек… Ама сачмата не спира… Никой не се съмнява, че ти можеш да спреш тая сачма – спирал си всякакви снаряди, противотанкови гранати, ракети "земя-въздух", ракети "земя-земя" и ракетата "Восток". Дори веднъж си спрял лигите, излизащи от на шефа ти устата… Ама съчмата ти се опъва.. Пародия! Мерва те точно между очите и те катурва на земята… и оставаш легнал, умаломощен, готов да бъдеш "употребен" и за капак – със събран поглед. Незнам дали от тая аналогия ставя ясна същността на криза #2… Затова ще дам още една – представете си щангист, мускулест, канара направо.. Световен шампион. Сега си представете как изтласква 200 кг (примерно)… И точно в тоя култов момент си представете, че нашия щангист има диария… Точно ей това се случва на младите Неовци, узряли достатъчно за криза #2. Появява се проект, с нищо не претендиращ да е специален. Напротив. Вътре бъка от утъпкани пътища и за всеки един проблем в този проект има готово решение. Изведнъж обаче, се оказва, че проекта не върви … И се започва една дъълга агония, в която се опъват нервите както на разработчиците, така и на мениджърите, така и на клиентите. Фирмата, в която работи нашия болен от криза #2 Нео губи позици, докато не стигне, пълна цитирам "конкурентно-парализираност". Портфейла на мениджъра изтънява докато не стане по-прозрачен от тоалетна хартия… Косите на глвата на поръчителя намаляват пропорционално на количеството пресрочени след deadline-а дни… Интересно за криза #2 е, че тя се появява изведнъж, неочаквано. Всъщност, това я отличава от един прост неуспешен проект – никакви външни признаци. Дори методите на работа на разработчика по никакъв начин не подсказват провал. Но тряяс, и тя се случва. И толкоз. Останалата част от периода на криза #2 може да се опише само като едно продължително време, прекарано в легнало състояние – за първата аналогия или като един продължителен процес на отделяне – за втората…

Не, няма външни фактори, които да са повлияли психически на разработчика за да изпадне в подбно състояние. Всъщност и вътрешни няма. Е, да – има допуснати грешки, но ако трябва да се "полира" причинно-следствената връзка – те са следствие от летящата съчма… или от диарията… Добре, тогава какво може да направи нашия млад войн на алгоритмите, за да се спаси? Ами … всъщност незнам длаи е полезно да "прескочиш" криза #2. За разлика от неуспешния проект. Незнам дали е полезно въобше да се прескача която и да е от кризите… Но ако е – то единствения начин е да си по-бърз от времето, т.е. когато съчмата се начоси към междуочието ти, ти трябва да си имаш изработена вече каска… или да си обул памперс – за втората аналогия.. За разлика от криза #1, тази поне може да бъде избегната…

Характерно за описаната ситуация още е, че тя ти разколачва живота. Миеко казано. Това е проектът-убиец – за разлика от обикновенното леке – неуспешния проект. Започваш да прекарваш повече време с компютъра си (не "пред" – със компютъра), отрязваш всякакви контакти и накрая прекратяваш изцяло социалния си живот. Използваш всяко възможно време за да пишеш код. За капак, нещата така се подреждат, че е неизбежно да прекараш няколко нощи работейки. Без сън. И въпреки всички жертви, проекта не иска да приключи, клиента не иска да разбере, а времето не иска да спре… Започваш да говориш с близките си (ако са ти останали такива) на C#, Java или (в моя случай) на PHP… Започваш да виждаш всичко в код… Вечерята ти се струва един невероятно вкусен клас, създаден от метода фабрика на микровълновата печка, нещо като: Dinner myDinner = oven.Prepare( (SemiFabricate) pizza );. Вглъбяваш се да дебъгваш този клас Dinner, а тоталното филтриране на всички портове райзва ексепшън след ексепшън от страна на най-близките ти.

Един ден по стечение на обстоятелствата се озоваваш на публично място, някъде където си ходил често преди и откриваш че светът, онзи извън матрицата, се е променил ужасно.. а ти – изоставаш! Загубил си синхрона – като в парадокса с космонавтите – ако имаме космонавти в ракета, която се движи със скоростта на светлината, за една тяхна разходка до най-близката звезда и обратно, на Земята всичко ще се е промемнило и ще са минали 100 години (примерно), въпреки че за тях ще е минал един ден (примерно)… Чат пат същото се получава и при криза #2 – задвижваш съзнанието си на бързите обороти на матрицата, и изведнъж осъзнаваш че света вън се е променил със шест месеца, въпреки че реално ти си се променил с два дена…

В края на периода си едно изтискано от живот съществувание (щото дори и за "създание" не можеш да се класираш), изключително силно приличащо на онова дето се мъдри на щангиста с диарията на задника… Клиента е спестил сума и пари от шампоани, а мениджъра ти е със странна комбинация от деменция, циклофрения и фобия от флопи дискове в лудницата. Наддал си с 35 килограма, въпреки че си се хранил веднъж на два дена – между нощните билдове. Вдигнал си високо кръвно и няколко диоптъра, но си щастлив, защото това са единствените неща, които са се вдигнали през този период. Очите ти сключват ъгъл от 30°. Сметките ти са замразени заради пропуснати вноски по заем или неплатени данъци, а ти трябва да ги платиш, защото в противен случай ще те вкарат в затвора… И точно минута преди клиента да преведе парите, се появява нов бъг! Грешка в софтуера, която не зависи ама по никакъв наичн от теб самия… Примерно бъг в операционната система или браузера. Недукоментиран, разбира се! Иначе щеше да имаш шанс да вземеш превантивни мерки… Клиента се усмихва ехидно, с рязко движение откъсва последния си останал косъм на главата и ти заявва че ти пуксната стотинка нма да видиш докато всичко не работи както трябва. И въобще не го интересува, че не си виновен ти! Сядаш отново пред машината си и започваш да дебъгваш на хората софтуера докато междувременно чакаш икономическа полиция да дойде да те прибере… Или хората от лудницата – който свари, той завари!

Гадно е. Освен ако нямаш садистично-мазохистично иронично заядливо чувство за хумор (като мене) и не седнеш добре да се посмееш на продуцираното от щангиста, в което си затънал до върха на ушите си… Но въпреки това смятам, че трябва да минеш оттам – най-малкото ще знаеш как реагира съзнанието ти при такива ситуации. За капак няма гаранции че криза #2 няма да се повтори… Можеш да вземеш превантивни мерки… Но в повечето случаи никой не взема… Вероятно, защото се смята, че криза #2 е абсолютно случайно явление. Нещо повече, при удивителни сходства на ситуациите хората допускат едни и същи грешки!Роско И попадат в криза #2 отново, докато не извъртят всички minor версии – #2.1, #2.2, #2.3 … Всъщност, за този феномен си има цяла теория, с която ме запозна един колега (на снимката в дясно) – т.нар. теория на ху*щата… Тя си е лично негово откритие и е достойна за патент, въпреки че има сериозна нужда от нова терминология 🙂 …

Теория на х**щата

Предупреждавам! С това лирично отклонение не искам да съм вулгарен и да развалям нежния слух или поглед на някого… Но… теорията е така дефинирана в момента, а и не е моя интелектуална собственост, че да я променям…

На кратко – представете си поле, пълно с добре заострени, навирени мъжки гордости… А… да… разбира се – представете си, че сте мъж (за тези от вас, които не са), щото на някой жени поле със х**ща може и да им харесва… На някой жени, казах! Представете си, че бягате по това поле и се спъвате и падате, назад… Как падате назад, като бягате напред? – незнам – теорията мълчи по този въпрос… Може би бягате назад… Защо бягате назад – и по този въпрос теорията мълчи… Та, падате заднешком и се набучвате на една от тези мъшки гордости… Боли… Очите ви се насълзяват… Едва се измъквате (отнизвате, противоположното на нанизвате)… Веднъж след като ви се е случило, преживели сте травмата, искате да си го върнете на съдбата… Знаете, че е опасно да бягате по това поле, въпреки това продължавате, напук… Или смятате, че след като сте пожертвали толкова много, няма смисъл да се върнете и да минете по заобиколния, но сигурен път… Или от мързел, щото не ви се заобикаля, но това е друг аспект… Затова бягате по полето, с ясното съзнание че можете да се набучите отново… Втория път като се спънете, ще пробвате да паднете по друг начин… За да не се набучите пак отзад… Пробвате да паднете по очи, настрани… Не, вие не сте от онези мъже, които харесват мъжки гордости… Напротив… Но за това което правите си има една единствена дума… и няма значение какви са обстоятелствата, които са ви довели до второ и трето падане – за хората изглежда като… онази единствена красноречива дума, която не искам да споменавам…

Колкото и налудничево да ви се струва, теорията е вярна! Факт!! Е, .. добре де … може би хипотеза, щото незнам как може да се докаже… Но смайващото е, че дори и нейния отривател допуска грешка след грешка, с едничката идея да завърши започнатото въпреки, че има друг, по-безопасен, макар и по-заобиколен начин…

Теорията е интересна, въпреки неподходящата формулировка… Заслужава да и бъде отделено повече внимание… Но това – някой друг път… Сега трябва да се върна на кризита…

Криза #3, криза #4, криза #5 …

Дали ще има трета, четвърта или N-та криза – незнам… Не съм стигнал до там… Ама като стигна – ще ви запозная… Всъщност откривам силна прилика с едновремешните игри Super Mario Bros – минаваш едното ниво, побеждаваш единия дракон, може да ти коства един живот, или няколко, но минаваш нивото… И продължаваш нататък. Марио имаше 8 нива… Едва ли някой може да каже колко са кризите общо… но пък и няма значение – всички можем да се досетим кога играта ще е превъртяна.. 🙂