pre-8-ми декември – Да ийда или да не ийда?

пост #1 от 2…

8-ми си е 8-ми… Не съм го пропускал… Откакто съм студент де… Пък и нямам намерение… Както казва един колега – 8-ми е доживотна присъда – празнуваш ли веднъж, празнуваш цял живот…

Много хора намират празника за поредния повод да се нальоскат… До козирката. И над нея. И нищо повече… И аз съм бил така… Правиш резервацийка, отиваш на кръчмичка, после на дискотечка, после на шкембенце в някой хоремагоподбно подобие на заведение… После поне до пролетта се говори как Пешо са натряскал и паднал върху патрулка и как полицаите си помисли, че са го убили, щото бил мъртво пиян. Или как всички загубили Ангел (падежа е верен! – не се е загубил сам, а хората, които са го носили, го загубили)… Или как Цецо спал на пейката и се събудил без подметка (това е една друга история). Да де… ама … това с какво се различава от всеки петък/събота?

Миналата година, същия тоя (загубения и после намерен) Ангел, взе че ме замъкна в планината. За 8-ми декември. Заедно с още 50-на човека. Е няма място за сравнение. Върнахме се с близо 2000 снимки (1986), което си е показателно… На каквато и кръчма да отидете, ако ще и Преслава да ви пее на уше, пак не вярвам, че ще си изкарате по-добре. Не съм убеден, че разбирам народопсихологията, в частност причните, които карат студентите да се отпуснат така, но е вярно, че хората стават други в планината. Незнам, вероятно изчезва необходимостта да демонстрираш самочувствие. И социално положение. А може да е просто защото го няма стреса, колите, шума, мръсния въздух, забързаните хора, смръщените физиономии… Няма нищо от обичайния ни хабитат… А може да е заради красотата на пейзажа. Така или иначе е яко. 

Миналата година случихме на време. На ниското беше мъгливо, студено, влажно, противно. Време, в което никой не иска да е махмурлия. А горе, в планината, там където бяхме, беше слънчево. За по къс ръкав. Не бе, сериозно – по къс ръкав бяхме! Освен това горе няма махмурлук… Чист въздух или по-ниско атмосферно налягане, не знам коя е причината ама няма. Ей тъй. Нцъ – няма. Събуждаш се, ‘се едно преди два часа си се родил. Свежарка. Затова и като дойде на дневен ред "8-ми декември", почти не се замислихме, като казхаме "…на планина!"…

Да де… ама… Тая година времето е ужасно. Всъщност, зависи от гледната точка… Тая година сме в Троянския балкан. Хижа Васильов. Ще ходим с влак. Ние тръгваме от Русе… около 30 парцала… От София иде група от 14 човека… А от Словения (или Словакия беше – бъркам ги малко двата щата) – още двама… И за да ни е възможно най-интересно, новините са правени специално за нас:
 

И всичките са от последните два дена. Планинската служба казва:

ПРЕПОРЪКИ: лоши условия за туризъм
КОМЕНТАР: Снежната покривка е от 10 до 70 см, на много места навята на преспи.

Ужас! А на някой хора им харесва. Имало приключение така… За мене това значи предимно две неща… Първо: един Господ знае дали ще стигнем и до къде всъщност ще стигнем… И второ: със сигурност няма да ни извозят с автобуси до хижата (както е по план). А това значи да се "катерим". В 70 сантима сняг. По баир. Аз не обичам баири!! Обичам, ама като слизам… ‘Ич не обичам да се качвам… Съответно, бях решил да се откажа. Но ентусиазЪма победи. Пък и каква ми е алтернативата – да остана и да отида на кръчма. Тцъ – мерси! Освен това, ако трябва да съм реалист – най-вероятно, съвсем логично, ще си закъсаме с влака след гара Левски (пази багажа), така че ще прекарам 8-ми във влак, а с това малко хора могат да се похвалят… 🙂 Във влака има парно… И ще е горещо… А това може да означава, че имам шанс, за втори пореден 8-ми декември да се разходжам по къс ръкав… 🙂 И за разлика от добре организираните екскурзии, походи или както искате го наричайте, сега никой няма идея каво ни чака, а това си е тръпка… Или ако не е тръпка, то поне е интересно…

Само терояита на вероятностите може да каже дали ще се съберем и трите групички и ако се съберем с кого ще се видим, щото глада си е глад, и някой може да падне жертва, и да го изядем… Този пост написах за това – така или иначе мислех да понапиша нещо за 8-ми декември, та ако не успея да се върна от този поход, да се знае, че съм драснал и аз някой ред. Освен това, ми се ще да ви помоля, ако в понеделник или най-късно вторник, ако не постна продължението на тази историйка, моля ви, ама много ви моля, обадете се на някого (планинската спасителна служба или националната гвардия, например) да дойде да ни спаси… Ние ще сме някъде около Троян… Хеликоптерите няма как да ни пропуснат, защото с нас ще е един колега с огромна глава… Тя се вижда от Луната, че какво остава за хеликоптер….

следва продължение, …или поне така се надявам…

Advertisements

Относно Tsvetelin Pavlov
... software engineer...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: