Коледата в собствен стил

Преди известно време Събев пусна един пост със звучното заглавие "Всеки блогър със стила си", в който идеше реч за коледната реклама на кока-кола и различните стилове на писане… В случай, че не сте обърнали внимание на линка по-горе, ей го тук въпросния пост… Ето я и въпросната реклама: 

 

 

Получи се много забавно, хората се радваха, блогърите също (тъй де, тъй, нямах предвид, че блогърите не сме хора :-)), а идеята заслужава да се "експлоЪтира" още…

Вероятно всеки, който си има блог, като прочете тоя пост и си казва "Баси, туй как би звучало в моя стил?!" и на всеки му се иска да се види през очите на другите… И тъй като ще е нечовешко (или адски скъпо) да нагърбим някой да пише в характерния стил на 1000 човека, примерно, можем да пробваме следното: Всеки разказва коледната реклама на кока-кола (оная с камионите) в типично негов стил, поства по един линк или трекбек тук или още по-добре в на Събев поста (че в spaces.live.com анонимни коментари няма), всички четем и се забавляваме… Моята версия:

Отварям очи. Не съм се наспал още… Ама някакви звънчета ми звънят в главата и въобще и не показват намерение да се разкарат… Баси, няма да пия бакарди повече! От другата стая се чува едно звучно "тряс" и долита някакъв звук, нещо средно между стържене на вилица в чиния и звук на ъглошлайф (ъглошлайф със "ф" ли се пише или с "в")… Телевизора се е включил, на чалга канала… Понеже съм някакъв вид технократ с аристократично-технологично самочувствие, живеещ във век, по-голям от 20, не мога да си позволя да се събуждам с простите мелодийки на gsm-а, а и той не може да намери сили да ме събуди… Затова се събуждам с телевизора… А понеже съм кръчмарско изчадие, съм си го настроил да ме събужда с местния чалгарски канал… Ставам и се учудвам – по възглавницата ми замазано от виненки, дроздофили или както там се наричат ония творения на природата, които те издават пред шефа, че си (пре)пил предходната вечер… Не, не са мъртви, въпреки че не знам какво би оцеляло на метър от устата ми… Заглеждам се по-внимателно и виждам, че една от тях е насъбрала другите около себе си и очевидно ги забалвява, щото извършват някакви движения подобни на гърч от смях и тропат с по четири-пет краченца по възглавницата… Баси, няма да пия бакарди повече! Звънчетата пак започват да ме тормозят и аз решавам, че е време да отида да изпия едно кафе, барем ми се оправи главата… Оставям виненките да се забавляват… За отрицателно време се нанасям в гащите, обувките, якето и фащам пътя… Слизайки надолу, още в асансьора, забелязвам, че звука от звънчетата се усилва и става някак по-ритмичен. Обвинявам кръвта си, която, според скромните ми познания по медицина, е нахлула в главата ми, докато съм се обувал, и понеже концентрацията на бакарди в нея е по-височка от необходимото ми е образувала някаква бледа форма на халюцинация… Асансьора спира без да има хабер на кой етаж спира понеже е от старичките модели, онези от преди изобретяването на електронната лампа… Опитвам се да вдигна крак и да взема половин метровата разлика между мнението на асансьора за височината на пода на първия етаж и това на самия първи етаж… Безуспешно… Спъвам се, както само асансьор може да ме спъне и политам напреде с мисълта, че имам около половин метър разстояние за да предприема мерки да спра … и звук на звънчета в главата си… Не спирам… Свличам се по стената като снежна топка по джам, а в главата ми прозвучава едно мощно "Хо-хо-хо, Весела Коледа"… Баси… о_0 Това наистина ли го чух?! Следва натрапчива мелодийка, припяваща "празниците идват, коледа е тука, ля-ля-ля, винаги кока-колааа" и … звънчета … Сериозно се замислям, това снощи в чашата ми абсент ли беше или бакарди… След около 30-секундни напъни, установявам, че дори не помня къде съм бил снощи… Взимам завоя иззад блока и ченето ми увисва до земята… Някакви свръх червени камиони, дълги на цвят, заели целия път… Карат плътно един зад друг… Тези хора къде са се учили да карат!! Виждам един бакшиш, излязал от таксито, гледа и попържа, очевидно впечатлен от шоферските умения на драйверите на червените камиони… След десетсекунден период на учудване, в главата ми пак долита звук на звънчета и чак тогава осъзнавам, че той всъщност идва от камионите.. или атмосферата около тях… Забелязвам огромните надписи на тях, очевидно са голяма корпорация и се чудя, тия дали работят върху на Microsoft платформата или нещо друго… Само че, надписите нещо не мога да ги разчета… Кьора са, зяпам, гледам… Тцъ – не става! Замислям се аз въобще виждал ли съм кристално от както станах, и дали въобще нося очила, контактни лещи или апарати за нощно виждане, но паметта в мозъка ми ми връща същото като предния път – "Disk boot failure. Insert disk and press any key."… Решавам, че нямам остъкление и започвам да си рочвичкам из очите, барем се оправи картината… Какво пък – с телевизора така правя… и с монитора… Откривам … дроздофила … Милата, заблудила се е и се е завряла в зъркела ми… Вече виждам, тогава разчитам надписите на камионите, "кока-кола" били, аз съм фен на кока-кола, обичам кока-кола, пия по седем кока-коли с една ракия, снощи пих много кока-коли с бакардито, искам и сега кока-кола, как хубаво ще ми се отрази една кока-кола след този махмурлук… кока-кола, КОКА-КОЛААААААА!! Един от шоферите забелязва потеглите ми лиги и метва една бутилка, отварям си я с кеф, сядам на едно бордюрче, паля цигара и се наслаждавам на живота…. "Празниците идват, коледа е тука, ля-ля-ля, винаги кока-колааа"… 🙂

Advertisements

Относно Tsvetelin Pavlov
... software engineer...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: