Виц от Диана

 

Прибрал се една вечер един мъж много къркан, паднал в леглото до жена си и заспал. Не щеш ли, събужда се пред райските порти и там го чака Свети Петър.
          – Ама аз мъртъв ли съм. Не може да бъде, трябва да живея още – захленчил мъжът.
          – Мъртъв си, защото се напи като свиня! Мога да направя изключение и да те върна, ама като кокошка. Ти решаваш.
          – Добре… пусни ме във ферма близо до дома ми.
Речено сторено. След малко той се озовал целия в перушина в една ферма. При него идва петелът и го пита:
          – Как е, как е, май ти е първи ден днес?
          – Зле ми е, нещо ме напъва отвътре ще се пръсна, отговорил оня.
          – Ясно – ще снасяш. Напъни се и ще ти олекне.
Напънал се оня и снесъл. След това пак се напънал и пак снесъл. Олекнало му много и решил пак да снася. В това време жена му го праснала по врата и изкрещяла:
          – Ставай бе алкохолик! Осра цялото легло!

… мерси на Диана

Виц от Олег

 

По повод предишния подарък на Роско за рожденния ден (това е една друга история), днес Олег изтропа един виц. Ей го:

Подскачало си Зайчето Байчето през горичката, когато из някъде си се появил вЪлкЪт. С две главни Ъ-та. Вълкът бил доста сгустясал, смарангясал, дори комплексиран, щото мечката (дЪ Мечката, баба Меца, неее някой млада напръщяла мечкичка, ам бабата Меца) го тормозела сексуално, Лисицата се развела с него, щото разрабала, че не са от един биологичен вид, взела му колата и хралупата и се налагало вълка да живее при приятеля си – скункса, при когото, съгласете се, живота не миришел на рози, а за капак на всичката му страдалщина, оня ден във венеца на единия му кучешки зъб се забила треска докато дъвкал един чепат клон… Всъщност, вълка бил комплексар още от малък, щото децата в горската детска градина много му се подигравали за името – кой нормален родител ще си кръсти детето Кумчо!? Понасъбрал бая, той таман бил решил да си избие някой друг компелкс върху заека, че и да се задоволи сексуално с него дори… Зайчето Байчето нямало нишо против, вълка да му реве на рамото или да му се прави на велик, но хич не му допадала идеята да бъде употребяван на вместо вълчица… Затова и всеки път когато вълкът искал да го опъне, зайчето му викало "Оох, Кумчо, недей Кумчо", детските вълчи комплекси сработвали и Кумчо не го дигал, пощадявайки девствеността на зайчето откъм изотзаде… Тоя път, обаче, в гората се носело слух, че вълка ходил при психоаналитик (совата) и че прегазвал и обезчестявал всичко срещнато (заради което впрочем горската гражданаска защита била обявила бедствено положение). Зайчето имало повод да се притесни, когато вълка му изкочи на пътя…

Зайците по принцип са едни малки, страхливи, пухкави гризачи, но нашия не бил от тях (кой, мислите е позирал за логото на Playboy) – директен наследник на Бъгс Бъни по майчина линия, нашия бил смелчага и дори обичал да се ебава с тъпите горски хищници като вълка, лисицата и мечката… Затова и когато вълка му се облещил насреща, Зайко Байко се подпрял на едно дърво с едната ръка, извадил морков с другата, гризнал от него и почти хладнокръвно казал:
          – Ъ…ъ.ъъ.ъъ уатс ъп, док?
          – Шъ тъ употребявам анално! – отговорил вълка, действие, съпроводено с обилно слюноотделяне от негова страна – Затова най-добре са дай без бой, че бит и е*ан е по-зле от само е*ан…
"И баси" – помислил си заека, и чак тогава между клепналите му уши изплувал образа на свраката (говорител в местната служба на гражданска защита), когато врещяла панически всичко живо да се покрий, че Вълка се е върнал от психиатрията и употребява сексуално без да пита… "Ей сега я загазих" – била следващата мисъл на Заека, и той решил да опита стария номер с "кумчо", докато едновременно с това размишлявал дали ще е позорно ако се остави да го употребят без бой….
          – Е, еее, е, Кумчо, недей така, бе Кумчо, чух че си ходил при психоаналитик, Кумчо, верно ли е бе Кумчо? – казал заека, доволен от себе си, че пак е настъпал облещения вълк по мазолите…
          – Мож’ да съм Кумчо, ама пия виагра и го дръжа постоянно вирнат! – отговорил вълка, давайка на Зайко Байко да разбере, че без е*ан тоя път няма мине…
"И баси" – помислил си отново заека – "Кой нормален психоаналитик предписва виагра?!" – и почти се бил примирил, че ще опита още една от страните на и без това интересния живот, когато мернал с периферното си зрение новия новиничък апарат за "специални комплексни услуги", който местната горска полиция инсталирала като мярка за борба с проституцията в гората…
          – И-и-и Вълски, найш ли ко бе, баце – заговорил много по-самоуверено заека – туриха нова машина ааай там, пускаш  10 горски ст’инки (100 горски ст’инки = 1 геуро, 1 геуро = 1.923456 лв по фиксинга на централната банка за 23.01.2008 г.), ръгваш п*шката върте, натискаш копчарлъка и машината ти прави я свирка, я те обслужва на пълна програма, ако уцелиш ден с промоция… Що не земеш да и фърлиш един тек, пък после да ме правиш, к’ото ще ме правиш, че да не се изложиш пак като миналия път…. а-а-а?
Тук нито сесиите на психоаналитка могли да помогнат на вълка, нито пък опаковката виагра, която бил изпил преди това… Комплексите му заработили с пълна пара и той решил, че заека е прав и една машина няма да му се опре и отишъл да я пробва… Заека се възползвал и тътрил да бяга… След малко иззад него се чуло едно продължителнои сърцераздирателно:
          – Ааааа-а-а-а-а-аааа-аа-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-аааааа-а-аа-а-аааа-а-а-ааа-а-аа-ааааах!
Заека се спрял, изправил се на задните си крака, почесал се зад едното ухо (дясното, по-дългото от двете), шляпнал се по челото и казал:
          – И-и-и-ии-и, аз съвсем забравих да му кажа, че за 5 ст’инки машината само остри моливи…

…разказан от Олег, преразказан от мене 🙂

Бедствено положение – да бе, да

 

Все още в Русе положението е бедствено, въпреки че пътщиата са "почистени", както става ясно от тук и от тук… Но понеже винаги разсъждавам в стил "положението може и да е по-зле", ето няколко снимки от Камчатка, които показват какво е бедствено положение:

сняг до шия

Блока на долната снимка е седеметажен….

сняг до небето

ужас!

Изглед от третия етаж, само че от външната страна на прозорците:

изглед от третия етаж

бах мама му!

В ляво – преди, в дясно – след, "след" е няколко часа по-късно:

колата на гостите - преди колата на гостите - след

сняг до шия

затрупани автомобили

Почистени, улиците изглеждат така:

улица

друга улица

А когато снегът се разтопи…:

а когато снегът се разтопи....

улица

още една улица

пак улица

Страшин зими има навсякъде, но хората очевидно си живеят и с по-голям снеговалеж от нашия… Остава въпросът, защо при нас улиците останаха непочистени?….

от тук, блгаодарение на Радка

5 предимства на бедственото положение при обилен снеговалеж

 

За тези от вас, които не знаят, не се досещат или не гледат телевизия – в Русе е обявено бедствено положение… От има-няма ден-два насам… Заради снега… Тая година много дойде… Вероятно на пук на миналата, когато пък въобще не валя… Дано и с почивките да е така, щото миналата година на нито една не отидох, тая на две се точа да ийда… Та докато си тънехме в сняг до гуша ми хрумна, че както всичко в природата и бедственото положение си има и предимства, освен очевидните и добре познати недостатъци… Драснах ги на едно листче и ги гарнирах със снимки от събитието:

1. Не работиш

Бедствено положение в Русе Дори и да си безнадеждно психически разстроен, маниакално-пристрастен работохолик (аз) не можеш да работиш. Най-малкото защото не можеш да стигнеш до работното си място. Градския транспорт не работи… Той в мирно време само се прави, че работи, че какво остава за обилен снеговалеж!! Такситата не работят – всъщност около 90% от тях са изпозакъсали на средата на улиците и са затрупани до тавана… Кметът е забранил използването на автомобили, а онези неща, които само закона за движение по пътищата класифицира като превозни средства (става дума за маршрутките) могат да стигнат само до първата спирка, щото като се качат хората в тях и затъват, въртят гуми и не стигат до никъде… Единствения начин да се добереш до работното си място е да вървиш пеша. Ако то се намира на около 10-на километра от местоживеенето ти имаш около 2-3 часа вървене… Да кажем три, щото е неизбежно по пътя да не срещнеш някой познат да пиете по кафе… Същата формула важи и за навръщане – хоп още три часа (нормалните хора си тръгват от работното място по-рано, така че в края на работния ден да са си по домовете)… И като добавиш час, час и половина обедна почивка, излиза че трябва да въврвиш по 6 часа, за да работиш половин… Нали се досещате, че никой не си прави труда дори да помисли да дойде на работа…

2. Шефа не работи

Бедствено положение в Русе Дори и да си безнадеждно психически разстроен, маниакално-пристрастен работохолик (аз) и да отидеш на рабта пеша, само защото имаш фобия от шефа, той най-вероятно няма да е там… Възможните причини за това са две:

Причина 1. Шефа има красив, мощен, спортен и най-важното нисък автомобил. Красивите ниски спортни автомобили са изчезнали от местата на които са били паркирани още преди бедственото положение да е било обявено, тъй като снега ги е затрупал… Ако шефа ви има неблагоразумието да си паркира красивия нисък спортен автомобил пред блока или къщата, че всички да го гледат и да му се възхищават, той най-вероятно там в момента няма нищо и комшиите си разхождат псетата върху него, редовно препикавайки му антенката на покрива… Ако шефа е що-годе умен и е паркирал в просторния подземен гараж, то при първия опит да изкара красивия си нисък автомобил оттам ще се провали, защото колата е пркалено ниска и ще се движи под снега, лишавайки шефа ви от каквато и да е било видимост… А дори и автомобила да не е толкоз нисък, то най-вероятно шефа ви не иска да си разваля фацата, слагайки вериги на гумите…

Причина 2. Шефа ви има огромен мощен джип. В този случай дори 70-сантиметровия сняг по улиците няма да се опре на вашия шеф… За сметка на това, тъй като той притежава возило, проходимо в бедствените условия, то той най-вероятно ще трябва да кръстосва шопинг центрове, козметични студия и магазини през целия ден с жена си, тъй като любовникът й има нисък спортен автомобил…

Бесмислено е да ходиш на работа, когато шефа го няма, защото няма кой да ти каже какво да правиш, няма кой да види как си го свършил, няма кой да ти плати… Ако си шеф – безмислено е да ходиш на работа заради точки 1 и 3…

3. Колегите не работят

Бедствено положение в Русе Дори и да си безнадеждно психически разстроен, маниакално-пристрастен работохолик (аз) и да отидеш на работа, само защото онова говедце Унуфри ще направи мили очички на шефа или заместник шефа и ще натрупа точки, докато ти бедстваш, то те най-вероятно няма да са там… И те точно като тебе страдат от невъзможност да отидат на работа… Привилегировани са само онези, които живеят близко до работното си място, но те най-вероятно ще си помислят, че е безмислено да ходят на работа, защото няма да има никой друг, освен тях, а един безнадеждно психически разстроен, маниакално-пристрастен работохолик (аз) придобива комплекси от диагнозата си и прави всичко възможно да скрие от хората че е безнадеждно психически разстроен, маниакално-пристрастен работохолик…

4. Никой не работи

Бедствено положение в Русе Дори и да си безнадеждно психически разстроен, маниакално-пристрастен работохолик (аз) и да отидеш на работа, защото развиваш бизнес и бъдещето ти има нужда от теб (пак аз), то няма кой-знае-какъв смисъл, просто защото никой друг няма да е на работа – нито конкуренцията ти, нито снабдителите ти, нито проклетия интернет доставчик, нито екипите на НЕК, нито екипите на ВиК, нито пък лелката отсреща дето продава банички… На теб ти остава да си седиш на работното местенце, да цъкаш нщо в Notepad-а (в днешно време само на него не му трябва интернет) и да умреш от глад… Това не е продуктивна обстановка… Пък и така и така конкуренцията се наслаждава на незаслужена платена отпуска, която никой няма да отбележи, що да не се насладиш и ти?!

5. Правиш каквото си искаш, не работиш и си имаш оправдание…

план за евакуация Обилен снеговалеж, блокирал пътщията и парализирал едн град да кажем за един ден е нещо приемливо… но когато дните станат повече от един, и дори повече от два, започва да те обвзема паника, че нещо не е наред… Добрата новина за безнадеждно психически разстроените, маниакално-пристрастени работохолици е, че на шефа му е по-гадно, щото той трябва да отговаря за това, което се случва, а е с вързани ръце… Затова – оправдаваш се с шефа… Ако си шеф – оправдаваш се с минисерството на бедствията и авариите…. Ако си министър, оправдаваш се с Господ… Ако си Господ – обади ми се, че имам една-две мечти… След като си се оправдал доволно, причина за тревоги няма, плана за действие е безупречен, място за паника няма и можеш да продължиш спокойно да си джъткаш пасиансчетата, което общо взето можеш да го правиш и на домашната си брамтия, което пък ни връща на точка 1. От друга страна такова бедствие си е доста красиво, та ако не те свърта можеш да се поразходиш, където може да се върви и да се насладиш на снежната приказка:

Бедствено положение в Русе Бедствено положение в Русе

Бедствено положение в Русе Бедствено положение в Русе Бедствено положение в Русе Бедствено положение в Русе

Всъщност – държа да подчертая, че не искам да засягам хората, които пострадаха от обилния снеговалеж или по-точно от несвършената работа на службите по почистване… Абсолютно нормален съм 🙂 и разбирам колко е отвратително да закъсаш насред пътя си, още повече ако имаш малко дете в колата например… Но както обикновенно правя и сега се опитвам да погледна през други очи на събитията и да се посмея "над това, що не бива да му се смее" човек…

Бедствено положение

 

Всъщност положението е по-скоро трагично, отколкото бедствено… Първо, защото днес, 3 януари, е първият ден от годината – 01.01 не е ден, а продължение на 31.12, а на 02.01 се спи, изтрезнява, повръща и всякакви други действия, с които тялото се освобождава от натрупаните през изминалата година отрови, т.е. 02.01 не е ден… Второ, щото с отварянето на очите на първия ден от годината нещата тръгват някак си на епек…

Като за добро утро видях как журналисти са разпнали (буквално) Бойко и го държат отговорен за падналия в София сняг, което пък ме накара да погледна през прозореца, някак така – да си измеря пи*ката със софиянци, кой аджЪба има по-голяма… снежна покривка… И докато главата ми размишлява (за сефте тази година) над затормозяващата мисла "Бойко сигурно е някакъв бог, щом определя кога ще вали сняг и кога не…", очите ми фиксират някаква странност на улицата под терасата… Всъщност няколко странности – няма коли… Автомобили, камиони, рейсове – няма и т’ва е! Само хора… разхождащи се по средата на улицата… Решавам, че съм объркал датата и днес не може да е 3 януари и се нахлузвам в дрехите, слизам долу, отварям вратата на входа и зад нея – стена…. От сняг, разбира се! Учуден си прокопавам път до спирката, където като за първи работен ден (02.01 не е ден) има необичайно много хора… На улицата – също… По средата на платното – също… Щъкат! А автобусите не само, че нямат мерак да тръгват в близките часове (както обикновенно), ами и въобще ги няма никакви. Минаха един-два и като видяха, че на спирката има хора махнаха табелите и запрашиха (заснежиха) надолу без да спират… Това не е особенно социално поведение… Решавам – ще си викам такси… Да-да… Данчо и деца!? Нито таксиметрови диспечерки, нито пък мобилна мрежа по която да се свържеш с тях…

След известен престой на спирката се появи такси… С изплезен език се хвърлих да го заема, но докато се усетя едно нацапотено девойче (руси и къдраво) ме прегази и се намърда на мястото ми… Не ми стана приятно… А за да е справедливо, таксито закъса… не можа да тръгне…

След още по-известен престой се появи маршрутка… Имам негативно мнение за тези неща (незнам дали се класират за превозни средства)… Всъщост имам много негативно мнение за целия цирк, описван със звучното словосъчетание "градски транспорт", но на маршрутката и се израдвах… Както и още около 100-на от близо 670-те души на спирката… Накачулихме се един връз друг, както само във маршрутка може, и запътувахме… След около седмица, седмица и половина стигнахме до спирката на ВУЗ-а, където по принцип трябва да слеза, но той, ВУЗ-а, не се виждаше… беше затрупан … и всъщност, тъй като съм гола вода в описанието на пейзажи, ей ви на – да са нагледате на бедствено положение:

улица сняг до колене

автомобил, не сериозно, автомобил е! красотЪ изглед от РУ

стълбите на РУ красотЪ

панорамна картинка от към РУ

Каквото и да си говорим, положението е отчайващо – както се очертава, в близките 100-на години няма да имаме нормален транспорт (не че до сега беше нормален, но поне беше някакъв), първата таксиметрова компания, което си купи снегорин-такси или трак ще стане монополист, а ние ще разботим по цял месец, за да можем да си изплатим такситата за седмица, което пък ще ни принуди да теглим заеми и ще направи банките, предлагащи "снежен заем" много богати… Скоро ще си организираме живота подземно (по-точно подснежно) и ще си прокопаем тунели на няколко нива, ще пропием ферментирал сняг и ще ядем само снежанки… Бизнесът със бели мечета и пингвини ще бъде процъфтяващ… Единствената надежда за Русе и населението му е да се появи Бойко Борисов тук и също като в София да огрее и разстопи снега с божественото си излъчване… Затова ще си издигнем култ към него и ще го възхваляваме като божество, което пък Съдбата е предначертала отдавна и сега е просто удобния момент да се случи…

Няколко по-достоверни линка: