Да бъдеш или да не бъдеш…русенец

 

Това е една статия в RuseNEWS, която Мартинчо ми прати с думите: "gledai kvo stava tuka", и да – можех да постна само един линк към нея, но някак ми се ще тоя текст да се мъдри и в моето пространство, най-малкото, защото искрено споделям виждането на автора, особенно това в заключението. Разбира се, няма да съм аз, ако не кажа, че имам какво да добавя, но нека да е малко по-нататък във времето, след като свърша малко работа 🙂 Ей я:

Да бъдеш или да не бъдеш…русенец

Да бъдеш русенец означава да живееш предимно в Русе или в околностите, да говориш меко и да се осланяш на аристократичното си минало. Означава също така да си човек, който не се пули на Доходното здание, дъвче форнети като не видял и нарича университета Вимес (извън реалната абревиатурата, назовавана по този начин, русенската алма матер навява мисли за вимета, краварство и лактоза). Да бъдеш русенец означава също така да гласуваш по-рядко от другите, да размахваш клони в парка (за да изгониш комарите) и да псуваш Къци, че разваля общия имидж.
Русенецът не се усмихва много често, но за това пък очите му се усмихват…саркастично. Той обича вазата в парка, мрази кръстовището на Ялта и се чуди кой пазарува в Практикер.
Възможни проявления на русенския гражданин са следните:

  • Работодател – с някои изключения, работодателя русенец е човек, който не вярва, че добрата заплата стимулира работещия, а се осланя на убеждението, че работещия русенец, още от времето на затварянето на „Гирдап”, предпочита да работи за квото и да е, стига да може поне един самун хляб да си купи. Той е убеден, че прави услуга на работниците си и често пъти вижда в тях препятствие към, а не инструмент на успеха. Русенеца – работодател вярва, че русенеца – работник е пожизнено негов и го приема за даденост. Той често пъти инвестира в мерцедеси, тапети от плат и вечери с мръвки, и дваж по-често забравя да плаща пълни осигуровки на работниците си. Той е здраво стъпил на земята и не вярва в духове като „индексация според инфлацията”, „бонуси” и „допълнителна квалификация”. Срещат се и екземпляри от противоположния вид, който се отличават с щедрост и професионализъм, но те, бидейки изключение, само потвърждават правилото.
  • Работник (офис) – работещия в офис русенец вярва, че кафе-паузата, пасианса и Интернет-форума са гаранти за свършване на добра работа. Той обича да си прави кафе, да държи кафе, да сърба кафе и да пуши с кафе. По обяд предпочита да пие кафе и да се оплаче, че това е третото му кафе. След като пие кафе, той се връща в офиса, проверява си пощата и свършва малко работа. След това се прибира, пие едно кафе и каталясва. И тук има изключения и всеки четящ вярва, че именно той е такова.
  • Работник (магазин, бърза закуска, сервитьор, охрана и пр.) – този вид русенци са предимно добри хора, които работят за минимална заплата плюс процент. Те са силно мразени от русенеца – работодател, който ги намира за адски мързеливи и постоянно мрънкащи за аванс. Повечето от тях са постоянно уморени и отегчени, и за това усмивката към клиента често пъти е невъзможно упражнение. Те учат във Вимес (мууу) или земеделския колеж и вярват, че това е временна работа. Повечето от тях заслужават повишение.
  • Търговец – представителите на този вид русенци са върли капиталисти и вярват в невидимата ръка на Адам Смит. Те предпочитат стоката им да изгние на сергията, отколкото да я пуснат на по-ниска цена. Русенският търговец спекулира, оправдава се с горивата и вдига цените по Коледа. Тук изключения не съм срещал.
  • Общински служител (администратор) – русенският общинар е усмихнат, любезен професионалист, който пише по 600 символа в минута и винаги е готов да се отзове на молба на гражданин. Майтапя се. Това е изключението, което обичам да оставям за накрая. Всъщност, повечето русенски общински служители са леко разсеяни и иронични, те съжаляват, че са учили това преди време и правят всичко възможно да покажат това на гражданите, които обслужват. Ти винаги са готови да ви услужат с химикалка, но преди това въртят очи пухтейки и се стараят това да не остане незабелязано.
  • Ученик – русенският ученик не знае кои са Радичков и Толстой. Обича да слуша музика от мобилен телефон и обича хората покрай него да слушат музика от мобилния му телефон. Пише „не знам” слято, за него всичко „рулира” и той е силно е убеден, че ще прави сумати и кинти някой ден. Екземпляри от този вид могат да се открият в „русенци точка ком” и са на изчезване от градската библиотека. Почти същите неща важат за русенеца-студент с тази разлика, че има шанс 1 към 5 да е роден в Анкара, Измир или Истанбул.
  • Полицай – русенеца полицай носи гордо и разпасано синя униформа, обича да се представя по чин и да разнася папки по улиците. Той се крие в пресечките, ослепява те с фарове и прави всичко възможно да запомниш тежката му физиономия. Най-големия му недостатък е че има пистолет и че знае, че го има. Той те защитава от другия и от теб самия. Обича репликата "Кво ше прайм сега!?".
  • Общински съветник – представителите на тази висша класа русенци са предимно хора, които са избрани защото се харесват на хората (малка част от тях) и такива, които имат достатъчно пари за да накарат някои хора да ги харесват.  Трети пък, не веднъж са  демонстрирали недвусмислено отношение към родния НПК, а четвърти са виждали толкова пъти Акт 16, че сигурно ги ползват за салфетки. Тези русенци са там за да упражняват властта на останалите русенци, които пък от своя страна хабер си нямат, че властта е тяхна и съветниците са им нещо като говорители.

Разгледахме някои от вероятните проявления на русенския гражданин. На места може би пресилени, те очертават най-общо това, което всеки един от нас е виждал. Тези твърдения могат много лесно да се опровергаят тогава, когато…ами, когато скочат заплатите, когато не висим толкова много по кафенетата, когато поне се опитваме да се усмихваме, когато търговците започнат да продават и на българи, а не само на румънци, когато общинския служител е любезен, когато полицая се запаше и когато общинския съветник попита "Ъъъъ..от какво имате нужда?". Иначе, бидейки пришълец в този град, мога с ръка на сърцето да призная за верни следните митове: русенските жени са възмутително красиви, Русе е най-красивия град в България, Русе безспорно има дух и Русе е града в който искам да живея и остарея. Желая Ви приятна седмица.

автор: Петко Желязов
материала е собственост на RuseNEWS
статията се разпространява под Криейтив Комънс лиценз

Advertisements

Относно Tsvetelin Pavlov
... software engineer...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: