креативно сдухан

 

Вече четвърта седмица най-алкохолното нещо, което съм слагал в устата си е пастата за зъби… Щото бачкам… По проект… Изключение прави само една вечер, през която Комшията (алилуя за Комшията) ме изкара почти насила, ударихме по три водки за отрицателно време (колкото е отрицателна цифрата 2) в едно ново квартално кръчме и пак се прибрах да бачкам… Открих, че мога да работя и на три водки… Открих също, че не искам, щото резултатите са плачевни…

Както вероятно се досещате, абстиненцията ме тресе до последния блуждаещ нерв… Един такъв нервен пристъп ме споходи миналата седмица, чиято мистичност е надмината само от мистерията на скандалите в МВР. Прояви се по странен начин. Изведнъж реших, че трябва да направя нещо, което да не е свързано с писане на код и да не се създава с опертатора new (за незапознатите – оператора new в повечето обектно-ориантирани езици се използва за създаване на нова обектна инстанция на даден клас, т.е. прави от "почти нищо"-нещо)… Освен това, беше очевидно креативен полъх, щото исках да направя нещо по-полезно от това да изгледам емисия новини по телевизията… Заоглеждах се, зачудих се, две действия съпроводени с харакетрно за алкохолна абстиненция треперене на ръцете… В погледа ми се наби фотоапаратчето ми, класическа любителска сапунерка, засипано със солидна доза прахуляк… Спомних си едни моменти от дестството, когато въоражен с тогавашния аксесоар-писък в юношеската мода – фотоапарат "Смена 8", се опитвах да правя разни шантави снимки със зацепен отвор (така ли се казваше?!). Не можех, щото нямах статив. Реших, че ще си правя статив… о.О … Точно както в детството, първото място, където отидох беше кухнята. Незнам защо, но там винаги намирам по нещо, което да обезчестя, потроша и преинача за целите на експеримента. В повечето случаи се връщах с празни ръце и увесен нос, но тоя път се върнах с … орехомелачка. Нали се сещате – от ония малките, зелените, пластмасовите, с които се мелят орехи толкова добре, колкото и с две хавлиени кърпи… За секунди това произведение на комунистическата инженерна мисъл и пластмасолеярска индустрия беше сломено и разглобено на съставните си части (умение, което очевидно не съм загубил все още), които пък не са особенно много на брой – 3. На основата забучих един болт, L-образна планка и още един болт – и та-да – имах си статив (орехомелачкотив)… Оставаше и да го употребя някак, иначе абстиненцията и креативния вятър в главата щяха да ме довръшат… Таман се свечеряваше – луната таман изгряваше, и реших, че ще пробвам най-сетне какво е това time-elapsed movie аджебЪ и има ли то почва у нас. И без това не бях го пробвал до сега. Щото нямах статив…

Със сапунерката в ръка и новото оръжие под мишница се транспортирах на терасата, където, естествено, първата ми работа беше да си изтърва фотоапарата… Закрепих "стативчето" (орехомелачкотивчето), точно по начина, по който вие си закрепяте орехомелачките на масата… След няколко неуспешни опита да убия пешеходците под блока със сапунерка (добре, че си закачих каишката на китката), апарата беше закрепен, оставаше само да чакам (работя)… Открих, че се работи много сладко и адски креативно, когато чакаш нещо. И тъй като най-ниския раздел на time-elapsed клипа беше 30 секунди, трябваше да чакам (работя) бая… Резултатът е следния:

 

Пълнолуние по време на пролетното равноденствие

 
 
Добре, че обектива на сапунерката е чупещ, че инак една L-образна планка нямаше да стигне… Със сигурност това не е постижение на модерната, state-of-art дигитална мултимедия и цифрова фотография, но аз му се радвам, точно както се радвах едно време на снимките със светлинно фенерче… Които пък по стечение на обстоятелствата загубих, щото осветлих филма (това е една друга история, която не съм убеден, че имидж-мейкъра ми ще понесе…)… Слава на изобретателя на цифровата фотография!
По-късно разбрах, че съм уцелил деня на пролетното равноденствие, който пък съвпадал с пълнолунието, заради което пък католическия Великден тая година за малко да се слее с Коледа – имам предвид – Великден през март, раничко си е… Това пък се случвало веднъж на сто и незнам колко си години. Затова реших, че това клипче трябва да бъде увековечено и да обитава нетя поне до следващото пълнолуние на пролетното равноденствие… Кой знае – след 100 и кусур години, някой журналист може да търси нещо из google за събитието и да попадне на тоя клип…
 
P.S. Най-сетне проумях за какво служи оная настройка на апарата, дето казва как да се фокусира… Освен всичко останало, открих също, че съм тотално, безнадеждно и безсрамно сдухан и трябва да бъда затворен, скрит и забравен от обществото!
Advertisements

контрол

 

Единственото нещо, което имаш моралното право да контролираш тотално, е единственото нещо, което не искаш и не можеш да контролираш въобще. Себе си.

… аз 🙂

Бъдеще за децата ви в две лесни стъпки

 

 

Стъпка 1. Кликаш на картинката по-долу:

On-line подписка за Рила

Стъпка 2. Попълваш формулярчето, дето ще изкокне…

Това е онлайн подписка, чрез попълването на която ще изразите протест срещу застрояването на Рила. Всъщност … темата е достатъчно актуална, за да не се налага да ви раказвам за това и ако не знаете или сте спал(а) няколко месеца след убийствен махмурлук, или последните 50 години сте живели в противоядрен бункер (имаше такъв филм някакъв)… Но дори и да не знаете, не е фатално, попитайте някой около вас или отидете ей тука: http://forthenature.org/

Причини, заради които не искате да предприемете тези стъпки:

Така или иначе, въпреки че каузата е благородна, вие можете да имате вашите причини да не участвате… Мислих доста върху това, което може да ви дистанцира от подобна кампания, акция или там както му се казва и когато се събудих 🙂 ми изплуваха следните шест причини:

 
Причина 1. "Аз не ходя по планините, щот’ не ме кефи да катеря баири…"

Ми … ОК!!! Хубаво! Добре… Ако щете!!… Вашите деца, обаче, може да ходят!… Вашите деца може да обожават да катерят баири! От нас зависи кои баири ще катерят – тия на градското сметище или тези в планините… Всъщност, участието ви няма нищо общо с вас самите, направете го заради всички, включително и вашите наследници…

 
Причина 2. "Не ща да си давам личните данни на сульо и пульо"

Имате пълното право! За да подпишете петиция на http://forthenature.org/ ви искат малкото име, фамилното име, адреса на електронната ви поща и дори страната, от която сте!!! Представяте ли си?! Негодници!! Как може да искат такава информация! Имате пълното право да не им я дадете! Само, че … интересно се получава, като отидете в кварталната бакалия и магазинерката ви каже нещо от сорта на: "Имаме нов компютър, и ще трябва да ми кажете трите си имена, единния граждански номер, регистрационния номер на личния и служебния ви автомобил, както и регистрационния номер на автомобила на любовника на жена ви (или мъжа ви), номера на личната карта, акт за раждане, брачно свидетелство и удостоверение от гинеколог (или уролог в зависимост от пола), номер обувки,  номер гащи, брой клавиши на дистанционното на телевизора в хола, както и количество килограми, които вдигате на лежанка за да ви продам хляб…" … Вие с охота давате информацията, която ви се иска. Не ви минава и през ума дори, че се нарушава личното ви пространство или дори закона за защита на личните данни.. Но … щом е за насъщния… моооожее… На тия от http://forthenature.org/ имате пълното право да не им дадете нито бит информация! (Надявам се, че се усеща лютата ирония в горния абзац….)

 

Причина 3. "Бизнесът има нужда от това. Ако имаме повече курорти, повече хора ще идват и повече пари ще се въртят…"

Дръжки! Абсолютно никой няма нужда от още един курорт с безбожно високи цени, освен директно облажаващите се от това!

 
Причина 4. "Аз съм пълно дърво и хич не ми дреме за хорските проблеми"

🙂 Верно ли? Чудесен момент да се промените!

 

Причина 5. "Аз съм върл IT маниак тире работохолик и искам да направя datacenter на Рила."

Хубаво! Ама пак ще трябва да се подпишете, щото ако направят ски-куророт там, няма да можете да си направите центъра за данни…

 
Причина 6. "Аз съм в IT сферата и по-далече от кенефа не съм ходил, откакто съм на работа тук…"

Такъв сценарии няма, и нямам идея въобще защо го написах това… 🙂

За повече информация

http://forthenature.org/

Програмист или убиец?!

Една мини викторинка, която някак си отразява точно представите ми в какво ще се превърна, ако продължавам да създавам софтуер… 🙂 Опитайте се да познаете хората на снимките са серийни убийци или програмисти:

http://prikachi.com/users/choco/560E.swf

… признавам си без бой – видях го тук: http://ofisut.blogspot.com/2008/03/blog-post.html