креативно сдухан

 

Вече четвърта седмица най-алкохолното нещо, което съм слагал в устата си е пастата за зъби… Щото бачкам… По проект… Изключение прави само една вечер, през която Комшията (алилуя за Комшията) ме изкара почти насила, ударихме по три водки за отрицателно време (колкото е отрицателна цифрата 2) в едно ново квартално кръчме и пак се прибрах да бачкам… Открих, че мога да работя и на три водки… Открих също, че не искам, щото резултатите са плачевни…

Както вероятно се досещате, абстиненцията ме тресе до последния блуждаещ нерв… Един такъв нервен пристъп ме споходи миналата седмица, чиято мистичност е надмината само от мистерията на скандалите в МВР. Прояви се по странен начин. Изведнъж реших, че трябва да направя нещо, което да не е свързано с писане на код и да не се създава с опертатора new (за незапознатите – оператора new в повечето обектно-ориантирани езици се използва за създаване на нова обектна инстанция на даден клас, т.е. прави от "почти нищо"-нещо)… Освен това, беше очевидно креативен полъх, щото исках да направя нещо по-полезно от това да изгледам емисия новини по телевизията… Заоглеждах се, зачудих се, две действия съпроводени с харакетрно за алкохолна абстиненция треперене на ръцете… В погледа ми се наби фотоапаратчето ми, класическа любителска сапунерка, засипано със солидна доза прахуляк… Спомних си едни моменти от дестството, когато въоражен с тогавашния аксесоар-писък в юношеската мода – фотоапарат "Смена 8", се опитвах да правя разни шантави снимки със зацепен отвор (така ли се казваше?!). Не можех, щото нямах статив. Реших, че ще си правя статив… о.О … Точно както в детството, първото място, където отидох беше кухнята. Незнам защо, но там винаги намирам по нещо, което да обезчестя, потроша и преинача за целите на експеримента. В повечето случаи се връщах с празни ръце и увесен нос, но тоя път се върнах с … орехомелачка. Нали се сещате – от ония малките, зелените, пластмасовите, с които се мелят орехи толкова добре, колкото и с две хавлиени кърпи… За секунди това произведение на комунистическата инженерна мисъл и пластмасолеярска индустрия беше сломено и разглобено на съставните си части (умение, което очевидно не съм загубил все още), които пък не са особенно много на брой – 3. На основата забучих един болт, L-образна планка и още един болт – и та-да – имах си статив (орехомелачкотив)… Оставаше и да го употребя някак, иначе абстиненцията и креативния вятър в главата щяха да ме довръшат… Таман се свечеряваше – луната таман изгряваше, и реших, че ще пробвам най-сетне какво е това time-elapsed movie аджебЪ и има ли то почва у нас. И без това не бях го пробвал до сега. Щото нямах статив…

Със сапунерката в ръка и новото оръжие под мишница се транспортирах на терасата, където, естествено, първата ми работа беше да си изтърва фотоапарата… Закрепих "стативчето" (орехомелачкотивчето), точно по начина, по който вие си закрепяте орехомелачките на масата… След няколко неуспешни опита да убия пешеходците под блока със сапунерка (добре, че си закачих каишката на китката), апарата беше закрепен, оставаше само да чакам (работя)… Открих, че се работи много сладко и адски креативно, когато чакаш нещо. И тъй като най-ниския раздел на time-elapsed клипа беше 30 секунди, трябваше да чакам (работя) бая… Резултатът е следния:

 

Пълнолуние по време на пролетното равноденствие

 
 
Добре, че обектива на сапунерката е чупещ, че инак една L-образна планка нямаше да стигне… Със сигурност това не е постижение на модерната, state-of-art дигитална мултимедия и цифрова фотография, но аз му се радвам, точно както се радвах едно време на снимките със светлинно фенерче… Които пък по стечение на обстоятелствата загубих, щото осветлих филма (това е една друга история, която не съм убеден, че имидж-мейкъра ми ще понесе…)… Слава на изобретателя на цифровата фотография!
По-късно разбрах, че съм уцелил деня на пролетното равноденствие, който пък съвпадал с пълнолунието, заради което пък католическия Великден тая година за малко да се слее с Коледа – имам предвид – Великден през март, раничко си е… Това пък се случвало веднъж на сто и незнам колко си години. Затова реших, че това клипче трябва да бъде увековечено и да обитава нетя поне до следващото пълнолуние на пролетното равноденствие… Кой знае – след 100 и кусур години, някой журналист може да търси нещо из google за събитието и да попадне на тоя клип…
 
P.S. Най-сетне проумях за какво служи оная настройка на апарата, дето казва как да се фокусира… Освен всичко останало, открих също, че съм тотално, безнадеждно и безсрамно сдухан и трябва да бъда затворен, скрит и забравен от обществото!
Advertisements

Относно Tsvetelin Pavlov
... software engineer...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: