Хамлет и съвременните езици за програмиране…

 

Тъй като съм решил да се посветя на това да обясня IT хуморa на широката маса хора извън IT обществото*, няма как да пропусна и слдващия пост на Събев:

Оригиналната публикация в "Блогът на Петър Събев"

Тези от вас, които се смеят вече, може да не четат надолу, защото следва пълна тъпотия дисертация за защита на доктсорка степен на тема "Съставни условни конструкции и има ли тяхното приложение в средновековната литература почва у нас"… 🙂 Обясненията са за огромната екзалтирана тълпа не-IT почитатели на блога ми (да, комши, за тебе иде реч 🙂 ).

проф. Павлов С прочутата си фраза лирическия герой на Шекспир е построил стандартна условна конструкция от типа ако-условие-тогава-действие. Това означава, че ако условието е истина, то действието ще се изпълни. Невероятното откритие на доц. д-р к. на т.н. Петър Събев, което вероятно ще разклати устоите на съвременното програмиране и ще сложи край на IT света, такъв, какъвто го познаваме е, че всъщност отговорът на екзестинциалния въпрос, който Хамлет си поставя е винаги истина. С други думи: за да бъде изпълнено условието "to be or not to be" е достатъчно единия от двата клона на съставната условна конструкция да е изпълнен, т.е. Хамлет трябва или да бъде ("to be"), или да не бъде ("not to be") за да се случи каквото има там да се случва… Гениалното прозрение, в случая е, че ако Хамлет избере "да бъде", тогава условието ще се изпълни заради първата част на конструкцията, а ако избере "да не бъде", условието ще се изпълни заради втората част. Перифразирано, каквото и да избере Хамлет, ще се случи каквото има там да се случва. Или казано с популярен изказ: "Кучетата лаят, а кервана си върви". За щастие това съвсем не намалява драматизма в произведението, а напротив води до вълнуваща развръзка въпреки терзанията на лирическия герой и поражда чувство за неизбежност, подсилено от контраста между реалността и представите на Хамлет за нея. Психологически покосен от невежеството на лирическия герой и невъзможността му да разбере парадоксално простия алгоритъм зад условната конструкция, която той сам изгражда, всеки читател неизбежно трябва да се замисли над въпросите "Трябва ли да се въведе компютърно обучение в дестките ясли?", "Последици от обучението по изграждане на разпределени многослойни информационни системи и следване на корпоративните практики в 3 клас" и "Социални мрежи и корпорации 2.0 за 1 клас". Елементарна проекция на откритието върху собствените ни мисли за гореспоменатите въпроси води до съвсем простия и логичен извод, който ще формулирам под формата на хипотеза:

Хипотеза на проф. Павлов:

"Ако Хамлет беше преминал дори елемтарен курс за компютърна грамотност, нямаше да се мъчи върху въпроси, чиито отговор е предварително известен".

(позволявам да ме цитирате според Creative Commons лиценза)

Интересна дискусия се получава след публикуване на откритието в личния информационен център в интернет на доц. д-р к. на т.н. Петър Събев. Най-силно впечатление прави теоремата на д-р dch37, която ще очертая само общи линии тъй като следствията от откритието на доц. Събев по обем многократно ще надвишат целевия размер на текущата публикация:

Ако в гореспоменатото Хамлетово условие положим "to" с "2", заради очевидната фонетична прилика при изричане на английски език, то Хамлетовото условие може да се запише като: "2B or not 2B". Нека след това с първо приближение допуснем, че конструкция се реализира на някой от разпространените "C"-подобни езици, тогава Хамлетовотo условие може да придобие съкратения запис: "2*B || !2*B". Гениалното в теоремата на д-р dch37 се състои в намирането на един от частните случай, а именно – ако B е null, тогава 2*B ще е null, отрицанието на произведението ще е null, което води до изход от условието, който пак ще е null. Проектирано върху вируталната реалност на литературното произведение, това води до извода, че ако Хамлет не е роден, той не може да бъде "be", съответно B = null и това води до решението на цялото условие като несъществуваща стойност, което само потвърждава гениалността на откритието на доц. д-р к. на т.н. Петър Събев, тъй като подравнява хипотезите според съществуващите физични закони и доказва по един брилянтен начин чрез законите за времето и пространството гореисказаните твърдения.

Остава неизследвана областта на приложение на теория на относителността върху Хамлетовото условие и в частност как ще повлиаят методите за изкривяване на пространствено-времевия континиум върху стойността на "B". Допускам, че е възможно чрез изграждане на подходяща чревоядина в континиума да се стигне до момент, в който героя да е роден и да съществува, но стойността на "B" да е null, но затова ще са необходими допълнителни изследвания с използване на струнната теория в областта на квантовата физика.

Тъй като Петър Събев безцеремонно, безапелационно и безусловно се провъзгласява за автор на цитирам "горната тъпотия", край на цитата, то аз нямам избор освен безцеремонно, безапелационно и безусловно да спазя лиценза за авторските права и да публикувам източника на информацията, която ме наведе на горните разсъждения:

източник: Блогът на Петър Събев


* – "програмисткия хумор" всъщност е адски забавен, в крайна сметка го създават интелигентни хора, които работят "умна работа" и им се налага да мислят 24/7… От друга страна, хората в IT-то са всякакви извън IT живота си – от екстремисти, пътуващи до работа с парапланер до обикновенни пияндета (какъвто съм и аз), което пък прави хумора доста разнообразен и интересен … стига да го разбираш … 🙂

Advertisements

Относно Tsvetelin Pavlov
... software engineer...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: