Минах на другия бряг…

Псорещането на Роско и Танер в Букурещ

Най-сетне… И аз минах на другия бряг… На Дунава имам предвид :)… От има няма 25 години светът на север за мен свършваше на брега на реката. Днес се поразходих до Букурещ в "братска" Румъния и поразкрих от картата на север…

Нищо не видях! По-точно нищо не ми хареса… Очевидно не ми допадат столиците – ненормализирани хора, реки от автомобили, смог, смотаняци, ненормалници, напрежение, реклами, реклами, реклами, рекламни билбордове, смотаняци и пак реклами… и румънска чалга… Как живеят тия хора на такива места!?

Инак – да, Букурещ е огромен (имам предвид огромен), мръсен и претъпкан… И има прекалено много реклами, твърде много… А си мислех, че София е грозен град… 🙂 Две-три неща, обаче, тотално не можа да ми ги побере акъла:

Псорещането на Роско и Танер в БукурещОчевидно билбордовете там са някаква религия, издигнати са в култ, а църквата им е признала статут на икони, щото са ги окачулили навсякъде по фасадите… Ама това че зад билборда има прозорци и тераси, че живеят или работят хора… На кой му дреме!! Вероятно плащат на собствениците на имотите зад билборда… Ама пак не е работа – то не можеш да отвориш да се проветри даже…

И грозни сгради… Вероятно липсата на вкус е национално качество на румънците – грозна сграда до грозна сграда… Като на ония грозните квадратни същества (вогоните) от "Пътеводител на галактическия стопаджия". Всъщност, Букурещ ми мязаше малко и на Готъм сити (малко, казах), като се изключи че му липсваше онази специфична грандиозност…

И кабели… Навсякъде висят кабели… На всеки стълб… Тия хора не искат да си прекарат връзките под земята и това е! На всеки стълб една камара жица… Стълб – камара жици, стълб – камара жици… Пфу! И къде са им циганите на тия румънци, толкоз жица има за крадене, не е истина!

И улици… И трафик. Много. Твърде много. По осем платна, двойни кръгови кръстовища с по 10 изхода… Толкова е гадно, че не можеш дори да се впечатлиш от размера… И трафик… Не знам как е в София (а и не искам да знам), но тук 200 метра се изминаваха за 40 минути… За капак в една значителна част от "пътуването", пълзенето ни из Букурещ беше съпроводено от шайка румънски (очевидно) "тузари", чието возило обикновенно описваме с "музиката-сватба, джантъта-лятна, стъклата-джъът", и които държаха всички наоколо да слушат мазна румънска чалга. Имам предвид мазна. Много мазна! Отврат! А аз дори слушам чалга, по дяволите!!…

Не можах да проумея защо си имат статуя на Ромул и Рем, както и защо си имат триумфална арка… Но щом ги влече…

И църкви. Подредени една до друга: Църква – кооперация. Църква – площад. Църква – грозна кооперация. Църква – модерна офис сграда. Църква – възможно най-грозната кооперация, която сте виждали. На едно място имаше църква, обградена отвсякъде от жилищен блок. Оромен жилищен блок. И тия хора какво виждат от терасите си… На църквата покрива… Cool… Всъщност какво говоря – да им лепнат един огромен билборд и въобще да забравят, че имат прозорци…

Сори на "фачетата", ‘ма Букурещ въобще не ми допадна… меко казано… поне на пръв поглед… За съжаление (или за щастие) нямах време да се разходя повече из многомилионната им столица, затова имам мерак да отида пак. Ама тоя път с екскурзовод, както си се прави. Барем пък успеят да ми покажат нещо хубаво, че да намеря за какво поне да уважам Букурещ. Какво видях аз (преди да ми омръзне и да спра да снимам), можете да видите тук

От цялата разходка, общо взето най- се радвам на това че си имам своя авторска снимка на Дунав мост "отвътре" (тая първата)… Радвам се и на хората, които отидохме да приберем… 🙂 Сега – ще се лее водка…

new.facebook.com

Не че умирам да си споделям експириънса с фейсбук… ама… Някой трябваше да ме предупреди, че и мокачиното било кафе и то хващало… Та докато се чудя как да се приспя се озовах в блогосферата, която всъщност е идеално местенце за целта… Скрол надолу, скрол нагоре и ми се мерва това: Да надникнем в новия Facebook… Викам си "брях" и цъкам с поглед на дете, което получава камионче-пожарна на Коледа… …и-и-и… Нъцки! Както в оная реклама, най-подходящата реплкика би била "даа-дааа, Цецо и facebook"…:

no-facebook-no-problems

Отначало дори не реагирах – по навик се ухилих в стил "аз такива не ги правя" и тръгнах да затварям таба, когато ми светна, че видиш ли, чакай малко, това е Internet Explorer-а!! Ако той не е съвместим браузер, хоп и 80% от населението на Земята (добре деее, от интернет портребителите), около 60% от извънземните и 99% от боговете (само Шива се цепи от колектива, ама то щото има много ръце и изполва всичките браузери едновременно) губят възможност да влязат в книгата за муцуни… (Не ме линчувайте заради процентите – статистиката си е статистика :-))

Така или иначе, това ще да си е бъг на бетата им (или алфа или каквото е там)… И пак така или наче, операционната ми е 64-ка, обзалагам се че това има нещо общо… 🙂

Развръзка: Нямаше как, наложи се използвам оня проскубан смръдлив горски звяр (сещате се)…

Новият дизайн определено ме грабна – няколко пъти по-лек е от сегашния, всички анджъклъми по профила са разбити на тематични табчета, и колкото и да ти е накачулен профила, все се зарежда докрай… Чудничко! Това последното е толкова невероятно, че аз самият все още не вярвам, ама ей го на́ – факт… 🙂

Ако искате и вие да видите, че браузера ви е несъвместим – адресът е: http://new.facebook.com

KU’s Blog

… разговор в ICQ

– как е? 
– работим 
– тва ясно, а по принцип? 
– по принцип работим->ядем->спим->работим->ядем->спим… 
– а бира? 
– "->" – това е бира

…от Лъчо…

Crash