лост ин транслейшън

За пореден път се израдвах на простотиите на преводачите… След пакетите с езици и веселите изречения на Microsoft, тоя път издънката идва от Adobe…

Оня ден ми се заъпдейтваха продуктите на Adobe, а на ъпдейтъра, който учудващо беше решил, че ще ми се кипри на български език, се мъдреше този гениален надпис:

system tray

Всякакви комбинации са ми са се въртяли из главата за превод на "system tray", но "системна тава" не ми беше хрумвало… Ако тръгнем по тази битова нишка, може да се израдваме на надписи като: 
 

  • "Табло с бушони" вместо "Control Panel"
  • "Бърза стрелба" вместо "Quick launch"
  • "Малкомека Офис Дума" вместо "Microsoft Office Word"
  • "Мощна Точка" вместо "PowerPoint"
  • "Изцъклен поглед" вместо "Outlook", хех – Малкомек Офис Изцъклен Поглед
  • Малкомеки Прозорци вместо "Microsoft Windows"
  • или "Магазин за снимки" вместо "Photoshop"…

… така или иначе "системна тава" сцепи и най-смелите полети на чувството ми за хумор :)…

Всъщност, в IT света (пък и не само в него, както си личи от тук, тук, тук и тук) превода винаги е бил трудна задача… Ако трябва да съм искрен, обаче – предпочитам да се радвам на развинтеното въображение на преводачите, отколкото да си кълча езика с полубългарски получленоразделни изрази (което въобще не си личи от този пост… :-))… Пък и е весело като прихнеш да се хилиш неистово, по средата на работния ден, защото си разбрал, че "часовника на работния ти плот се намира в системната тава"…

От днес вече няма систем трей, има системна тава, по повод на което ще почерпя с един скеч, който колежката Диана ми изпрати наскоро:

If Bud Abbott and Lou Costello were alive today, their infamous sketch, ‘Who’s on First?’ might have turned out something like this:

Costello calls to buy a computer from Abbott:

ABBOTT: Super Duper computer store. Can I help you?
COSTELLO: Thanks. I’m setting up an office in my den and I’m thinking about buying a computer.
ABBOTT: Mac?
COSTELLO: No, the name’s Lou.
ABBOTT: Your computer?
COSTELLO: I don’t own a computer. I want to buy one.
ABBOTT: Mac?
COSTELLO: I told you, my name’s Lou.
ABBOTT: What about Windows?
COSTELLO: Why? Will it get stuffy in here?
ABBOTT: Do you want a computer with Windows?
COSTELLO: I don’t know. What will I see when I look at the windows?
ABBOTT: Wallpaper.
COSTELLO: Never mind the windows. I need a computer and software.
ABBOTT: Software for Windows?
COSTELLO: No. On the computer! I need something I can use to write proposals, track expenses and run my business. What do you have?
ABBOTT: Office.
COSTELLO: Yeah, for my office. Can you recommend anything?
ABBOTT: I just did.
COSTELLO: You just did what?
ABBOTT: Recommend something.
COSTELLO: You recommended something?
ABBOTT: Yes.
COSTELLO: For my office?
ABBOTT: Yes.
COSTELLO: OK, what did you recommend for my office?
ABBOTT:! Office.
COSTELLO: Yes, for my office!
ABBOTT: I recommend Office with Window’s.
COSTELLO: I already have an office with windows! OK, let’s just say I’m sitting at my computer and I want to type a proposal. What do I need?
ABBOTT: Word.
COSTELLO: What word?
ABBOTT: Word in Office.
COSTELLO: The only word in office is office.
ABBOTT: The Word in Office for Windows.
COSTELLO: Which word in office for windows?
ABBOTT: The Word you get when you click the blue ‘W’.
COSTELLO: I’m going to click your blue ‘w’ if you don’t start with some straight answers. What about financial bookkeeping? You have anything I can track my money with?
ABBOTT: Money.
COSTELLO: That’s right. What do you have?
ABBOTT: Money.
COSTELLO: I need money to track my money?
ABBOTT: It comes bundled with your computer.
COSTELLO: What’s bundled with my computer?
ABBOTT: Money.
COSTELLO: Money comes with my computer?
ABBOTT: Yes. No extra charge.
COSTELLO: I get a bundle of money with my computer? How much?
ABBOTT: One copy.
COSTELLO: Isn’t it illegal to copy money?
ABBOTT: Microsoft gave us a license to copy Money.
COSTELLO: They can give you a license to copy money?
ABBOTT: Why not? THEY OWN IT!

A few days later…

ABBOTT: Super Duper computer store. Can I help you?
COSTELLO: How do I turn my computer off?
ABBOTT: Click on ‘START’…

Шкорпиловци, ден 2ри

Обиколихме кръчмите, задача #1 поне свършихме – на всичките едно и също – мазна чалгия до дупка и що годе поносима кухня… Добре де, има едно кръчме със страшна кухня… Снощи се добрахме до единствената дискотека тук и толкоз – бяхме единствените живи същества там, нямаше персонал, нямаше посетители, няямаше дори кръчмарски мебели… Жени се мяркат от време на време, а осите стават все по-хищни… Днес ни нападнаха докато обядвахме, и (изглежда ударният им отряд) успя да ми отмъкне омлета точно преди да го изям… Мога да се закълна, че видях как на отсрещната маса рояк оси вдигнаха един човек и го замъкнаха на някъде…

За капак – Ростислав се разболя, не знам как успя, отде му дойде, ама ей тъй на разболя се, грохна се на леглото и в продължение на няколко часа единствения звук, който излизаше от устата му беше едно продължително "ооооооооох"… Това предполагам е и причината все още да не съм ходил на плажа… А той е на 200-на метра от станцията… (добре деее, може би малко повече)… Почнах да си правя залози ще стигна ли въобще до морето или не…

Иначе природата все още е разкошна и като посвикнеш с общата тоалетна и общата баня, дори става забавно… Могат да сложат по една камера в кабинките на тоалетните и да си направят риалити шоу – нещо от сорта на "Who has the biggest shit?" или "Big shit" или "Shit academy"…

Отиваме да лекуваме Ростислав и да направим поредния опит да стигнем до морето…

live from Шкорпиловци

Шкорпиловци…
Дойдохме…

Написах проникновен пост, но IE-то на лаптопа на "шефа" се крашна и тотално затри ‘сичките ми спомени за него…

Общо взето с идването ни, ни настаниха в малко китно бунгало, насред малка китна горичка… КрасотЪ… И до тук свършва хубавото… Дюшеците пазят спомени за отдавна отминали пиянски подвизи или просто за слаб пикочен мехур на предшествениците ни… Едно от двете… Възглавниците са пълни с хищни акари, а на първото заведение, на което седнахме ни нападнаха стадо хищни оси с явното намерение да ни изядат или да ни изпият бирите… Един от нас падна жертва, но бирите не дадохме… Баните са общи, без врати, стил "войнишки", а на кенефите им липсва само лика на бай Тошо…

Нооо… след втората бира (язе съм 100 кила, една бира не ни действа) всичко се оправя… Светът става розов… За това мисля да не намалявам алкохолния прием под две бири на час, па да видим какво ще се случи…

Неска не можах да се добера до плажа, щото има много заведения по пътя и докато стигнем и трябваше да се връщаме, но утре, живот и здраве ще стигна…

Да живей GPRS-а и мобилния web! (а се опитах да огранича силикона на максимум… силикона в чиповете имам предвид)

Трябва да бягам сега (т.е. да допия, че шефа ме гледа лошо и мърмори дето му ползвам лаптопа).. Шъ съ включа пак… ако осите или акарите не ме изядат…

отиде коня у ряхата

Всички знаят, че Microsoft хич ги няма, когато иде реч за преценка на времето… В смисъл – спомнете си диалозите за копиране на джамеца – оставали били 4 дена и 2 часа, пък се източва за има-няма 20 секунди… Или пък оставали 20 секунди и така 4 часа… Очевидно и те самите са се примирили вече, че не могат да отгатнат времето, защото днес попаднах на следното:

wtf - the installation is taking longer that expected

За незнаещите английски (да, Комши, за тебе иде реч) там пише: "Инсталацията отнема повече време от очакваното"… Или в предод на български: "Отиде коня у ряхата"… Ако меките продължат в този дух, утре може да ни посрещнат съобщения от сорта на:

  • "Went horse to the river…" или вездесъщото "Отиде коня у ряхата"
  • "Whatever… Fuck it…" или "Айде заеби…"
  • "Nobody knows how many minutes are remaining…"
  • "Minutes?! What minutes?!"
  • "Shit happens", "Трът" или "Windows installer се осра"
  • "Твърде голям ми е" – файлът е твърде голям и не може да се събере в дестинацията си
  • "Installation started. Now pray!"

Подобно на случката с "пакета с езици", аз лично се забавлявам на подобни съобщения… Да му мислят ония антифенове на джамеца, дето и курсора ги дразни толкова много че ги подтиква към ритуално самоубийство…

Лунно затъмнение

Откак преобразих орехомелчаката в стойка ‘сѐ ме сърбят ръцете да снимам time-elapsed клипове… Разните му небесни явления и вълнения са един идеален кандидат за начесване на тази "творческа" краста… Тая година такива – бол. Явления, не красти. Нарадвахме се на частично слънчевво затъмнение, метеоритни дъждове, звезди посред бял ден (от Брюксел), а за капак, се нарадвахме и на лунно затъмнение… Слънчевото го изтървах и не можах да го снимам… Всъщност аз дори не го усетих, че остава и да го снимам… Не ми било писано да хвана и лунното… Първо забравих за него, а после (съвсем логично) ми падна батерията на сапунерката… За капак поради някаква мистична, вероятно с лунен произход причина, реших да снимам "със zoom", което при сапунерките е противопоказно и води до разширени вени, ишиас и намалено либидо… От цялото затъмнение нищо не хванах, а луната прилича на чиния с пилешко на фурна, която се разхожда безцелно из черния екран… Или на сламена шапка… Общо взето, накрая се получи едно такова, дето обикновено седи на купчинка, има кафяв цвят и мухите го кацат… Ей го на̀ – да му се насладите на смръднята и вие:

Следващия път ще си сетна римайндър… 😦

Лексикон за програмисти

Програмист съм. Имам блог. Що па да не се включа и аз…? Иде реч за една блог игра, започната от Майк Рам… Ей ги и мойте отговори (ако на някой му дреме де):

 

На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?

Сефте съм побарнал компютър нейде между детската градина и втори клас, когато майка ми работеше в тогавашното БРП. Имаше един чичко, който ме пускаше на Правеца си да цъкам. Въобще нямам идея какво съм цъкал… Бях се зарибил, обаче, защото си спомням, че след това ме бяха завели да си играя с едно момиченце (бях на гости), играехме си на "семейство" и аз вместо да съм съсредоточен върху продължението на рода, бях нарочил един стар телевизор (Опера или Стадион) за компютър (щото имаше 5-6 копчета отпреде, под кинескопа) и усърдно се опитвах да обясня на девойката какво съм научил, и да я убедя, че компютъра е много по-забавен от куклата и…

Близо 20 години по-късно – нищо не се е променило!

Как се случи? Кой ви запали по програмирането?

"Студио Х". Не, сериозно. Всъщност, не помня как се казваше мухлясалата рубрика – едва ли е било "Студио Х", но гледах един филм за някакви шпиони и много ми допадна идеята за картотека с електронни досиета. Малко по-късно, някъде около осми клас, ми попадна един поувехтял брой на "Млад конструктор" (бях му фен), където наред с електронните схеми, които почитах като икони, се мъдреше и сорс на програма за електронна картотека (брой първи от 1986-а година, ‘бах маама му – какви неща помня!). На Basic, разбира се. Изнудих един познат – след двойна заплаха за убийство по особенно жесток начин и ритуално заличаване на рода му от лицето на Земята, той склони и ми даде Правец-а си. За една седмица. Ах, какъв правец беше…! Голям, бял. С две (цифром и словом – две) флопита. Още не мога да забравя звука им като се инициализират… Огромен тумбест зелен монитор! Хванах сорса от списанието и докато не го въведох не спрях! Красив, процедурен код… С няколко подпрограми…. GOTO-та не бяха прекалено разхвърляни – абе код-мечта!

Въвеждах дълго. Програмата имаше 1530 реда по BASIC-ското редоброене, на 1520-я токът спря! Ей тъй – цак и спря. Ни вопъл, ни стон! Ако щете вярвайте! Седях около десет минути като изхакан в топките (имам спомени, че наистина ме боляха). След това теглих една майна, върнах Правеца, пропуших и пропих и започнах да се занимавам с аналогова електроника…

И понеже въпросът е: "Как се случи? Кой ви запали по програмирането?" – изчерпах електрониката, завършвайки електротехникума в Русе и влязох компютърни системи и технологии в Русенския университет.

Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?

Basic. Ама от оня, хубавия… С редовете…

Каква беше първата истинска програма, която сте написали?

Като изключим опита за картотека, няколкото програми дето рисуваха усмивчици по 386-та в електрото, сефте се почуствах, ъ-ъ-ъ, как да кажа, истински програмист – първи курс в РУ с първата ми програма на Delphi…

РУ има зали за свободен достъп, където освен браузър, студентите можехме да използваме култовото изобретение на тогавашния мрежов софтуер, бич за всеки нормален потребител и мрежов администратор, както и за самата мрежа – NetWriter (имам подозрения, че то е писано от Ал Кайда). В мрежата на залата се логвахме с факултетните си номера и практически не знаехме кой кой е. Номерата бяха публикувани в локалните страници на ВУЗ-а. Обикновенно падаше голямо търсене… Събрах две и две и написах малко програмче, което можеше по име да ти даде факултетен номер и по факултетен номер да ти върне име. Култово… Истинското чувство, искрата, се появи, докато седях на последния ред в залата и гледах по мониторите как хора, които не познавах, използват програмата ми… Още ми е кеф, като си спомня… До преди това нямаше плам…

Програмката, разбира се, имаше about екранче, на което учтиво предлагах на всеки, който има затруднения със курсовите си работи по програмиране да му окажа помощ… срещу известно финансово възмездие… 🙂

Какви програмни езици сте ползвали до момента?

Basic. Pascal – в турбо версия и в Delphi средата, с обекти и без… Абе много пишех на паскалеца… После поумнях и започнах да проектирам повече и да пиша по-малко :-)… C и C++… Но не дръзнах да навлеза в windows програмирането със C++ и да остана во век и веков усакатен ментално :)… Вместо това научих Delphi и после мигрирах на .NET… Та, Visual Basic (.NET-ския, WSH-ския, VBScript-ския, ASP-ския), C#, ASP.NET, Perl, PHP, SQL (за MySQL и MS SQL), HTML със и без Х-кса отпреде, JavaScript, CSS, ActionScript, MXML, цялата армия XML-ски формати, Prolog (леле как ми липсва тоя език). По много малко от Ruby, Python, Java и Assembler…

Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?

Инсофт. Малко русенско фирме. 2003-та година. Наеха ме, съответно и обучиха за web разработка. Тогава сефте прописах web-базирано. На Perl. Perl все още беше рулиращия език по интернетя, а CPAN-а беше нещо като мол-а на разработчиците… После се появи PHP и уби всичко професионално в web програмирането… Блях!

Един адски ценен урок научих. Използвай силна платформа. От гледната точка на разработчик, това е почти същото като DRY принципа, но философски погледнато има различен смисъл: За софтуера, който тогава пишех бях започнал (не я довърших) да пиша библиотека с компоненти. IE6 позволяваше да си напишеш собствен компонент и да го добавиш в страницата като всички останали обикновени тагове. Използвах много скрипт и всъщност се оформи нещо, което силно напомня, примерно, за днешното ExtJS. Поне по замисъл… Ако тогава имах силна платформа, било то AJAX технология, или компонентен фреймуорк или дори .NET (1.1 тъкмо се разчуваше) щяхме да продуцираме много по-качествен код, много по-добър продукт и днес фирмата щеше да е … вероятно все още по-напред на пазара… Ясно е, че е нямало как да се сдобием с технология, която ще излезе след 5 години. Тъжното е, че виждам много програмисти и фирми да работят сега по същия начин, както ние тогава, през 2003-та…

Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?

Разбира се. Само ме е страх, че може би нямаше да мина по същия път, а съм убеден, че ако бях минал от "другаде" нямаше да мога сега да се наричам "професионален разработчик".

Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?

Това от горните две точки. Първо – мислете за платформата… Ако имате кекава основа, разкаляна такава, как ще съградите небостъргач? Второ – мислете за качеството на продукцията ви – ако направите две дървени колибки със сламен покрив, това не ви дава правото да се наричате архитект на небостъргачи. Затова – отворете си очите и учете… Дипломите от университетите не са случайни. Да, има много мъзгоч, който трябва да се изчисти от учебната програма, но "пропилявайки" годините си във ВУЗ-а, ще научите много повече, от колкото си представяте – включително неща, които нямат кой знае колко общо с програмирането…

Пряко следствие от горните две е, че болшинството млади IT кадети въобще не могат да видят къде е стабилната основа, какво ти дава, защо е хубава и въобще не искат да чуят за изграждане на добро професионално реноме, а камо ли за качество на продукцията. Гилдията страда – клиентите са недоволни от бозите, които им се продават, а IT фирмите умират от глад за квалифицирани кадри…

И още нещо – намирам думата "програмист" за меко казано неуместна, да не кажа обидна… Програмирането отдавна не е програмиране. Според мен трябва да бъде "разработчик", тъй като професията изисква много креативност, буден дух и почти винаги иновации. Затова, шшш алоу – младите, бъдете разработчици, а не програмисти или бозаджии…

Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

Твърде лично е… 🙂

 

Ще ми се да видя на Стан, Мимката и на Ростислав отговорите 🙂 …

Злото не съществува, сър!


Хич не ме кефи да копирам mot-a-mot, но този път просто не можах да се стърпя:

einstein_010

Професор в университета задал на студентите си въпрос:
    – Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?
Един студент смело му отговорил:
    – Да, създадено е от Бога.
    – И Бог е създал всичко? – попитал професорът.
    – Да, сър, – отвърнал студентът. Професорът попитал:
    – Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:
    – Професоре, мога ли да ви задам въпрос?
    – Разбира се, – отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:
    – Професоре, студът съществува ли?
    – Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?
    – В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:
    – Професоре, тъмнината съществува ли?
Професорът отвърнал:
    – Разбира се, че съществува.
Студентът казал:
    – Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:
    – Сър, злото съществува ли?
Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:
    – Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света – всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.
На това студентът отговорил:
    – Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото – това е липсата на вяра и липсата на любов, които – от своя страна – съществуват както светлината и топлината. Злото – това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

източник: slaveiko.blogspot.com