the final countdown

.. работа .. задължения, .. …. неправилно разпределени. .. отговорност ….. твърде много … и тя неразпределена .. шум на прибой … .. липса на креативност .. тотална липса на креативност …. бира. .. . девойка, .. една.. няколко .. , все готски.. .. време .. недостиг … никакво време… абсолютен дефицит …. и тотална липса на време … още задължения. .. проекти .. софтуер .. море .. .. никакво време … откритие … желание .. пагубно желание за живот … липса на оптимизъм .. недоволство ..писък на гларуси …  работа … софтуер .. проекти .. доказване .. бира .. и отново задължения.. обещания .. чест и гордост …  … и никакво време за живот! ..

Думи и изображения прелитат в главата ми в абсолютен хаос. . ако има идеален хаос, то това е той … Ако се срещнат и се сблъскат, проблясват за миг, и след това се губят в хаоса .. Има нещо много объркано в цялата тази история, а за какпак Съдбата е решила тончо сега да ми покаже каква голяма кучка е тя .. Това е то! .. The final countdown .. ще оцелее само един – или аз или Съдбата!

пост в реално време ….

изпращам поредния приятел … за Словакия …. поредния който иска да опита късмета си далеч от близките…. не ми е весело .. но. …се смея.. .. нека има щастие …

Толкова ….

 
Толкова неща съм отминавал,
толкова любов забравил съм до днес.
С толкова сълзи съм бил прощаван до сега.
Толкова ръце са ме изпращали…
 
Ще идва лятото, след него есента.
Ще литнат спомени, и пак не спя….
 
За да мога отново при вас да се върна, със обич,
и щастие да ви подаря.
Като огън ще паля и топля сърцата,
ще хвърлям в очите ви огнени звезди.
Тази нощ, тази нощ, тази нощ …
 
Толкова мечти съм разпиляла,
пътища и дни, от мен избягали..
Толкова слънца и бели птици срещнах аз ..
Толкова очи са ме обичали …
 
Ще идва лятото, след него есента.
Ще литнат спомени, и пак не спя….
 
За да мога отново при вас да се върна, със обич,
и щастие да ви подаря.
Като огън ще паля и топля сърцата,
ще хвърлям в очите ви огнени звезди.
Тази нощ, тази нощ, тази нощ …
 
… … …
 
Слави – Толкова…

Един приятел

 
Под звездите повървях,
разни чудеса видях,
искаш ли да си ги разделим?
 
Мъничко любов събрах,
малко болка, малко смях,
искаш ли да си ги разделим?
 
Искаш ли да оставя тук
нещо и от мен…
 
Горе бях и долу бях,
сто живота изживях,
искаш ли да си ги разменим?
 
Вече много тайни знам,
други ти открил си сам,
искаш ли да си ги разменим?
 
Искаш ли да оставя тук
нещо и от мен?
 
Остане ли ми тук един приятел,
и моето сърце остава тук.
Остане ли ми тук един приятел
ще остане тук и моето сърце…
 
Пазя всеки миг щастлив,
имам хиляди мечти,
искаш ли да ти ги подаря?
 
Всеки изгрев, всеки ден,
всяко слънце пазя в мен,
искаш ли да ти ги подаря?
 
Искаш ли да оставя тук
нещо и от мен?
 
Остане ли ми тук един приятел,
и моето сърце остава тук.
Остане ли ми тук един приятел
ще остане тук и моето сърце…
 
Искаш ли да оставя тук
нещо и от мен?
 
Остане ли ми тук един приятел,
и моето сърце остава тук.
Остане ли ми тук един приятел
ще остане тук и моето сърце…
 
 
Слави – Един приятел

По пътищата вечни на България

 
Вятър див ме понесе
и скитник аз бях.
На някъде тръгнах, 
а така и не спрях.
 
Сам от себе си бягах
и гонех се сам.
Мостове след себе си горях,
не оставях следа.
 
Разни хоря вървяха
през моя живот.
Не запомнях имена
и не исках да ги срещам пак.
 
Но в една синя вечер
сякаш пак оживях.
Срещнах странна хубава жена,
пак обичан бях…
 
По пътищата вечни на България
ще се върна пак …..
По пътищата вечни на България,
чакаш ли ме там ….
 
Вятър див пак ме носи
и скитам сега.
Ала твоите стъпки
скрива нова трева.
 
Знам, че ще се кръстосат
нашите пътища пак,
знам, че имам още нощ поне
и поне още ден
 
По пътищата вечни на България
ще се върна пак …..
По пътищата вечни на България,
чакаш ли ме там ….
 
Слави – По пътищата вечни на България
 

no title

Усмихни се, защото това е Твоят живот. Този единственият, за който си спомняме пред смъртта.