Наръчник по оцеляване като…: министър

Този път ме изпревариха с наръчника…

Хората от Капитал

И тъй като става дума за министри, а министрите не обичат да четат, от вестника са направили наръчника под формата на картинка… Удобна блок-схемичка, която всеки министър може да си разпечата и да си я укачули на втората страничка на папчицата, с която симулира интелектуална дейност в "ползу роду"… Блях!

oo_533227

А ти? На следващите избори ще гласуваш ли? Аз -да…

източник: Капитал

Наръчник по оцеляване в…: Сървърното

За хората, незапознати с IT фолклора, „сървърно“ е дума, използвана за означаване на помещение с много компютри, но за разлика от „компютърна зала“ в сървърното има само един или два монитора. Ако не знаете какво е монитор, това е онова, на което викате „компютър“ или „телевизор“, в зависимост от възрастта ви… Предназначението на това сървърно помещение е да съхранява сървъри (представете си!!) – в климатизирана обстановка с ограничен физически достъп на трети лица и т.н. Надявам се, а и ви пожелавам да не ви се налага да ходите там… Но ако случайно попаднете, трябва да знаете няколко прости правила, за да оцелеете:

Вие не трябва да сте там! Напуснете веднага!

Не, сериозно…

Хората, работещи там не говорят вашия език.

По-точно вие техния… Например – за един линукс администратор „баш Майсторе“ е възможно най-хубавото обръщение (заради bash шела, „баш майсторе“ изразява похвала към лирическия герой – администратор, оприличаваща го на корифей на работата със скриптови езици, което е висша степен на похвала в гилдията на администраторите), докато, примерно „пожелавам ти да станеш като Бил Гейтс“ е кръвна обида на целия род на администратора чак до балдъзата на вуйчото на братовчеда по съребрена линия на администратора…

Обмислете внимателно как ще заговорите администратора…

Ако не успеете да приковете вниманието му още с влизането си, нещата няма да се развият по благоприятен за вас начин, независимо от действията ви. Няколко неподходящи фрази, с които да заговорите администратор:

  • „Добър ден!“ – Не! Денят на администратора никога не е добър!
  • „Извинявайте“ – Не сте извинен(а), как така ще нарушавате менталното спокойствие на администратора!
  • „Ще може ли…“ – Не може!
  • „Имам проблем“ – Е и? Имате ли представа колко проблеми има администратора….!? Обикновено, след това следва препращане към друг човек или администратор, който уж трябва да ви помогне…
  • „Търся….“ – Е и? Администратора не е търсачка – като търсите някой, ползвайте Google и RTFM мамка му!“
  • „Нямам интернет!“ – „Ми купи си!“ или „Е и?“ или „Знам!“, като последното обикновенно е признак на току-що случила се голяма беда във вашата мрежа!
  • „Не мога да си вляза в пощата!“ – „Че как очакваш такова огромно нещо като тебе да се побере там?!“ или тривиалното „Е и?“
  • Всеки друг начин, различен от споменатите по-долу…

Няколко подходящи начина да приковете вниманието на администратор:

  • Бъдете полугола, руса, надарена, дългокрака и безсрамна жена! Имайте проблем с личната си еротична кореспонденция… Перфектна ситуация е, ако проблемът ви е, че не можете да си изтеглите писмото със снимките от последната гола фото сесия… Всъщност, този подход невинаги носи резултати… Ако администратора инсталира Samba, Squid, Trak, Pliak, Shtrak или Tintiriminitiri Open Source edition (примерно де…), ако ще и да сте напълно гола, ослепяващо руса, безобразно надарена, престъпно дългокрака и наивно безсрамна жена, файдЪ йок – внимание няма да спечелите…
  • „Господи“ – голяма част от администраторите се обръщат, когато ги повикате с „Господи“… Според диалекта на населеното място, някой от тях отговарят и на „господарю“, „повелителю на седемте мрежи“ или „Манчо“…
  • „3 каси бира имаш от мен, ако ми оправиш пощата“ – забележете словореда – ако изречението не започва с „3 каси бира“, няма да имате успех… Много е важно да подчертаете интонационно „3 каси бира“, тъй като е необходимо време на администратора за да превключи мислите си от черната конзола към златиста бира. Не, не опитвайте с 1, 2, 3, 4 бири, 1 или 2 каси. Долната възрастова граница е 3 каси бира…

 

„Я! С каква тема ти е Windows-а?“

Ако по някакво стечение на обстоятелствата се озовете на личната работна станция на администратор, никога, при никакви обстоятелства, заради нищо на света не изричайте: „Я! С каква тема ти е Windows-а?“, „Я отвори експлорера…“ или „Къде е онова синьото ‘е’?“ Ако го направите, бъдете сигурни, че сте си спечелили врагове в лицето на 90% от хората в помещението и напрежението ще ескалира до 10 минути… Администраторите използват Linux на работните си станции, защото са уважаващи себе си администратори и защото Windows е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft и нямат такова животно като Internet Explorer поради две причини – той работи само под Windows и е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft…

„Windows или Linux?“

Ако администраторите са в добро настроение, а това се случва в 1 от 364-те им работни дена, то се омитайте веднага, освен ако не сте садистичен(а) мазохист(ка) и не искате да видите как някакви същества се бъзикат с вас на някакъв странен език и как вашите реакции на нищо не разбиращ потребител ги карат да стават още по-кръвожадни в хумора си… Ако все пак се налага, ето няколко съвета за оцеляване:

  • Ако ви питат: Firefox (чете се „файърфокс“ или „лисицата“) или Internet Explorer (това е онова „е“, с което влизате в интернет), отговорете „Firefox“…
  • Ако ви питат: „Windows или Linux (или каквото и да е друго нещо, което не знаете какво е)“, кажете Linux (или другото нещо)… За да сте максимално убедителни, можете да добавите, „Ако разбирах, щях да махна противния Windows и да си сложа Linux…“. Това изречение действа на средностатистическия администратор, точно по начина, който щяхте да му подействате, ако бяхте руса жена, висока, слаба и полугола, която го моли да и прочете личната еротична кореспонденция, защото тя не си носи очилата… Съвсем очевидно, така ще си спечелите администратор, долепен до вас, обикновено най-противно изглеждащия от всички в помещението, който ще ви преследва докато не махне противния Windows от лаптопа ви или компютъра ви, ликвидирайки тази неправда… Но пък – ще оцелеете….
  • Ако ви питат „Samba“ (няма нищо общо с танците) или „AD“ (няма нищо общо с търговското право), „Apache“ (чете се „апач“) или „IIS“, „MySQL“ или „MSSQL“ (чете се „емессикуел“), значи сте попаднали при възможно най-нечовешки IT изкривен администратор, игнорирайте го! Ако настоява, кажете „Какво е това?“, защото точно този отговор очаква той от вас! Ако изразите мнение, ще бъдете оборен(а), без значение какво сте избрал(а)… Администраторите, задаващи този въпрос, са отчаяни типове, търсещи почва за избиване на комплексите си, доказвайки ви колко са умни, като ви задават въпрос, чиято лексикална структура има следния вид: „<трибуквено нещо, приличащо на възклицание> или <трибуквено нещо, приличащо на възклицание>“…

 

Говорете бавно, отчетливо …

Администраторите са изключително обидчиви и чувствителни, а доста често и злокобно, заядливо аругантни. Защото… защото … работят на Linux, а там я си кривнал една буква в страни, я си сринал системите за оторизация на няколко болници, летище, хипермаркет и интернетЯ на спортния тотализатор… За благодарност, цял ден запяш един монитор, който ти бълва половинчати фрази и двубуквени междуметия на развален английски, и за капак в скучен бял цвят… (В този момент администраторите, четящи това възкликват „Че аз мога да си сменя цвета на конзолата“ и се замислят дали наистина не съм прав, дали вселената е безкрайна и дали има добро и зло, ад и рай, и линукски кернел който не казва „Kernel Panic“ и други таквива…) Заради чупливия език, чрез който си общуват със скучния черен екран, администраторите си мерят приказките до последната запетая и незнайно защо очакват от вас същото… Затова: говорете бавно, отчетливо и използвайте само думи, с чието значение сте 100% наясно и няма и промил съмнение, че тази дума може да значи нещо друго в компютърния свят… Пример за такъв, чист, речник с думи е речника на прабаба ви от с. Малко Витково… за него мога да дам гаранция, че няма дума, която да има друго значение за IT тълпата (изключение прави „кон“)…

Бъдете бързи!

Администратора няма време. Никакво. Работата му никога не свършва. Веднага след като изтегли последния сезон на „Бойна звезда „Галактика““ го чакат няколко гигабайта порно, три-четири дискографии и превод на субтитрите на „Бърз или мъртъв“. Мислите ли, че този човек има възможност да се занимава със счупената ви поща или с липсата на интернет… Ако все пак сте успели да привлечете вниманието му, то кажете си проблема бързо, но бавно и отчетливо, бъдете изчерпателни, но лаконични и не му поставяйте срок!

Апокалипсис!

И накрая, но в никакъв случай последно по важност… Разгледайте внимателно следната снимка:

 апокалипсис в сървърното

Това е типична гледка на сървърно помещение, когато нещо се оплеска. Снимката трябва да се тълкува по следния начин: Човека в приличното на душкабина нещо е младши администратор тире стажант. Приличното на душкабина нещо се казва рак и служи за различни неща, но обикновено в такива неща се съхраняват електронните ви писма, личните ви файлове, контакти и снимки, порното ви и през тия душкабини минава целия интернет, преди да стигне до вас… (душкабината на снимката все още се прави, завършени изглеждат малко по-пълни с техника) Младшия администратор тире стажант е решил да рестартира домейн контролера, което е довело до кернел паник (това пък щото Linux не е проектиран да бъде рестартиан или спиран). „Домейн контролер“ е компютъра, който казва кой кой е (тема, на която администраторите са много чувствителни), а „кернел паник“ значи, че се е скапал… Капут!  Човекът пред душ кабината е администратор. Старши. Администратор, който се държи за главата по този начин е равносилно на апокалипсис. Двамата човека пред него всъщност са от отдел „хардуер“. Вършат работата на администратора, защото, когато той види „кернел паник“ и се паникьосва. Приема го лично…. Когато хора от отдел „хардуер“ вършат работата на администратор, решението на проблема обикновенно идва след силно, отчетливо и запомнящо се изтряскване на проблемната машина с гаечен ключ, дрелка, клавиатура или друга подобна част от инвертара на сървърното, действие, съпроводено с отделяне на голямо количество осколки, клавиши, мрежови кабели, зъби и нокти, в зависимост от степента на акумулирания гняв в служителя от отдел „хардуер“… После се купува нова машина.

Запомнете добре тази картинка, и ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата се окажете в сървърно помещение и видите подобно нещо, бягайте. Далеч. Това е правило #1 за оцеляване в сървърното…

Забележка!

По една или друга причина (особено за хората без чувство за хумор) трябва да спомена, че темата, която засягам тук няма нищо общо с реалността! Хората на снимката заемат подобни на описаните длъжности, но снимката е направена в момент, когато отдел „хардуер“ 🙂 изпробва ново окабеляване за нов рак и няма нищо общо със срив на домейн контролер, „кернел паник“ или други бедствени събития. Нещо повече, хората, с които работя са чудесни професионалисти и перфектно знаят какво трябва да правят при усложнение на ситуацията, при срив в системите или при посещение от „начинаещ“ потребител… Затова, ако не сте се усмихнали досега, усмихнете се сега и затворете браузера, за да не си усложняваме животите излишно! 🙂