Светът е такъв, какъвто го виждате…

helping_hands

Сряда. От шибаните сряди… Сроковете са изтекли, работата е несвършена, пари няма… Шефовете ти мърморят, близките ти само изискват от теб, а ти не знаеш как ще докараш 2 + 2 да е равно на 4… Тегаво… Хладно напрежение и тиха паника са обладали ежедневието ти…

Работиш в университет.

Обяд…

Искаш обедната почивка да мине възможно най-бързо за да се върнеш и да довършиш работата си… А ти си човекът, който някога е твърдял “трябва да се почива качествено, без почивка не можеш да си пълноценен”… Всичко те дразни, искаш времето да спре и всички да изчезнат.

Решаваш, че ще обядваш в университетската лавка, защото там обяда е най-бърз и сравнително евтин. В местния фолклор, университетската лавка се нарича още “тенекията”, “тенекето” или “Рубин”… Влизаш и … както винаги … виждаш бясна опашка от студенти, докторанти и тук-таме доценти, ректори и всякакви преставители на академичното общество, нареждаш се. Лавката е на самообслужване. Понеже си редовен клиент, лелките те засичат отдалеч и едва ли не от вратата още ти вземат поръчката. Докато опашката се изреди, твоята поръчка е готова.

Пред теб на опашката: намахан студент, от тия дето си прекарват свободното време във фитнеса, буца, арогантен, и една връз чорлава, ниска студентка. Тапа. Студента те побутва от време на време несъзнателно с лакет, което те дразни изключително много, а студентката се мотае из краката ти и всичко на всичко ти пречи да си вземеш поръчаното. Което, нали, те дразни… Правиш физиономии, сумтиш, опитваш се да игнорираш. Но не можеш. Студентката се лута напред-назад, неориентирано, нещо побутва отпред и ти вече си готов да и извиеш врата само заради липсата на експедитивност. “Не може така, как пък всички кифли в тоя университет могат светкавично да се оправят в тая лавка, а тая не може…!!?” Разгеле, студентката накрая успява да омаже целия си тост с майонеза и кетчуп и решава да се разкара от опашката, най-сетне нещо продуктивно от нейна страна! При опита да се измъкне от опашката, обаче, се препъвва в теб, залитва и се бухва в намахания студент, което и печели меко-казано-студенти погледи както от твоя страна, така и от негова. Тоста и пада на пода, според закона на Мърфи – с намазаната страна към земята и се чува звучно “пляс”. Тя съответно се навежда, взима го, издухва го един-два пъти, очевидно ще го яде… Мислиш си “не може да си толкова загубена”, изпитваш бясна неприязън, искаш едва ли не да го заличиш това същество, само и само да не замърсява генния фонд!

Тогава, докато тя се изправя, виждаш лицето и. Разпознаваш го.

Девойчето има някакъв недъг, вроден може би, лицето и е видимо изкривено, тялото – провлечено на една страна. Може би нещо при раждането се е случило, може би някакво заболяване… Виждал си това лице по коридорите на университета и дори си се възхищавал на силата и смелостта, която това малко човече има да се нареди рамо до рамо с “нормалните”. А сега, ти си в роялта на “нормален” и дори изпита злоба към нея… Намаханият студент също я забелязва… Може би и той като теб се е почуствал зле, че е осъдил студентката прекалено бързо, а може би не. Но рекацията му те смайва: той и помага да стане и и предлага да и вземе нова закуска, за негова сметка, за дето тя си е изтървала нейната… Тя притеснено отказва. Той остава още по-притеснен, че тя не е приела жеста му…

Светът за момент спира да се движи и нищо от денят ти до тук вече не е толкова важно. Нещо в гърдите те стяга, засяда буца в гърлото ти. И си мислиш…

За пореден път си осъдил някой прекалено бързо. Включително студента… Не си предполагал, че той е способен на състрадание, както и че тя има причина да не е толквоа експидитивна, колкото ти се иска.

За пореден път си обвинил някой, който няма нищо общо с живота ти, за това че те дразни, че ти пречи и че ти съсипва деня.

За пореден път си забравил, че светът е такъв, какъвто го виждаш, а животът – какъвто го направиш.

Но се усмихваш… Защото ще запомниш жеста на младежа, а не недъга на девойката. Защото за пореден път разбираш, че има добро. И че то ще напомни за себе си, дори и да го забравиш. И защото щастие има и то е постоянно до теб, само трябва да му се усмихнеш…

Лелката ти подава обяда, ти си плащаш. Казваш “Благодаря” с разтреперан глас. Но и с усмивка…

събота, късен следобед

(въх, мъри майка, колко време не бях отварял Live writer-а!)

Един от първите дни на пролетта, събота, 4ти април, 5 часа следобяд, 20°C…. Работя само аз… И Стан…

screenshot-001

Мъъъка….

Провал!

По принцип избягвам да се включвам в каквито и да е “блог кампании”, особено в такива, които учтиво предлагат да флудим сайта на правителството, но съм адски съпричастен на каузата и ще се включа… :-):

провал

Отново по принцип не съм директно пострадал от некадърното управление на лигльовците в парламента – в смисъл – не съм със счупен врат/крак/ръце (а можеше и това да се случи). В духа на съвременния капиталистически изказ – аз лично имам загуби от “пропуснати облаги”.

Затова ще гласувам…

Ако искате и вие да се включите, вижте групата във Facebook: http://en-gb.facebook.com/group.php?gid=63673121688

Или просто сложете линк с надпис “провал” сочещ към сайта на правителството нейде по каретата на блога си… Нещо такова:

<a href="http://www.government.bg/" target="_blank">провал</a> 

Аз ще гласувам…

 

А ти?

…видях го тук

Пример за подражание

Първо – изгледайте:

После – обмислете:

Вариант 1

Кучето на клипа променя значението на фразата “кучешки живот”. Кучето на клипа показва смелост, кураж, самоотверженост и жертвоготовност в името на нематериални и високоморални ценности, каквито ние не сме виждали от времето на мускетарите. Кучето на клипа е повече мъж от около 90% от познатите ви хора от мъжки пол и от около 99.6% от познатите ви същества от женски пол. Кучето на клипа е пример за подражание и вие трябва да се замислите следващия път, когато някой покрай вас има нужда от помощ дали да не постъпите като куче (или кучка – в зависимост от пола)!

Вариант 2

Дръгливата брамтия, която на клипа изглежда като четири случайни пиксела един до друг (заради качеството) е толкова умряла от глад, че е нарочила трупа на побратимия си за идеалното решение на хранителните си проблеми. Или: мастията е толкова тъпа и с толкова закърнели инстинкти, че въобще не и*ава да и*ава и си няма кьорава идея къде се намира и защо тези големи неща профучават така до нея (над нея, през нея). Или: това е просто торба с бълхи, дето е попаднала на магистралата и колите я подмятат.

Извод

Случайно или не, самовнушение или не, кучето на клипа е пример за подражание. Точка!

Ако не разбирате английски или ако не сте чули коментатора – ще ви кажа нещо, което ще ви накара да настръхнете: раненото куче е оживяло!

Следователно втория вариант е грешен, а ако вие сте избрали него – самонакажете се!

Ако всички ние познавахме повече хора, имащи и на 50% от куража и жертвоготвоността на мастията, човечеството щеше да е направило вече следващата си еволюционна крачка…

Предложение

Хайде да хвърлим депутат на магистралата и да видим колко други депутати ще скочат да го спасяват…

После втори, после трети. И така до … колко бяха … 255?

Да изхвърлим боклука!

Казах!

…от lifestyle.bg

If you give up, they give up.

Кампаниите умарят. И умират. Носителят на идеята се изтърква и рекламното послание спира да въздейства. Затова (примерно) кока-кола имат по една-две нови реклами годишно.

В комерсиалният свят е лесно – и посланието, и носителят му могат да бъдат сменени – целта на рекламата е да продаде продукт. Когато става дума за спасяване на света, обаче, посланието не може просто да се изхвърли и да се сложи ново на негово място. Затова, кампаниите за “спасение” уморяват много по-бързо, в резултат на което ни е много по-гот да гледаме как ни убеждават да си купим диетична кола, тунквана вафла с расти и да им направим застраховка срещу изяждане от трети лица, от колкото да обърнем внимание на некомерсиалното и далеч по-смислено послание да спасим света. Ако се позамислите малко,  ще откриете, (или че не можете… да мислите… (-: или) че сте много по-навити да си купите хипнотизиращо кисело мляко, отколкото… Отколкото да угасите крушката в коридора, когато няма никой там или да спирате течащата вода, докато си миете зъбите. И това при положение, че вторите две ще ви спестят пари, долу-горе толкова, колкото сте готови да дадете за йогурта. Мда, заради посланието, което може да бъде сменено… и не уморява…

Долният спот ме впечатли, …истински. Защото е различен, но носи същото послание. А и защото не е поредния клип пропагандиращ спасението на човечеството или собствените ни наследници…

http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=76761602

В този ред на мисли – в комунистическия речник на бабите и дядовците ни модерното словосъчетание “екологична култура” всъщност е заменено от далеч не толкова модерното “икономия”. Въпреки, че са продиктувани от различни стимули и двете водят до едно и също – живот извън парника… Тинк абаут ит, би икономик… 🙂

източник

Празничен тест: Безгръбначно ли съм?

Малък и бърз личен тест за самооценка, по случай 100 години от обявяването на независимостта на България…

Пояснения

За тези от вас, които не знаят: шарената картинка отдолу е националният герб на България, а странния текст под нея – манифестът, с който е обявена държавната независимост на България. Ако не знаете какво е “България” или сте американец, или няма смисъл да си правите теста – безгръбначно сте и единственото което можете да направите е да се самоубиете.

Както трябва да направите ли? Поразгледайте картинката, прочетете текста. Това е. Няма нужда да смятате точки, да маркирате отговори. Само това – прочетете манифеста…

Тест

320px-Coat_of_arms_of_Bulgaria_svg

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!

Манифест на княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България
22 септември 1908 година
Фердинанд I

 

Резултати

Резултата си ще откриете много лесно: След като сте прочели текста, отговрете на въпроса:

Почуствахте ли нещо… каквото и да е?

 

Вие имате повече отговори “ДА”

Можете да мразите родината си, да ненавиждате хората в нея, да смятате, че България е най-пропданалата държава в цялата Вселена. Можете да смятате че просперитета на Кракозия ги е изтрелял със светлинни години напред и ние никога няма да стигнем стандарта на живот там. И така нататък…

Можете да обичате България. Можете да смятате, че това е най-красивата държава на света. Или че българ(к)ите са най-красивите хора на света. Можете да сте от хората, които смятат българската история за велика… Можете да вярвате, че ние сме необкновен народ, най-умните, най-забавните, най-топлите. И така нататък…

Няма значение от коя група сте. Вероятно четейки манифеста във вас дълбоко се е обадил силен патриотизъм заради героичните постъпки на българите в миналото. Или точно обратното – изпитали сте неконтролируема доза неприязън, заради глупостите, които праявт наследниците на Фердинанд сега. (Нямам предвид кръвните наследници…) И в двата случая вие имате чувства и не сте безгръбначни. Всички знаем, че България не е цвете за мирисане сега, затова омразата или ненавистта са нормални чувства, особенно на пострадалите от хахавите изпълнения на народа ни. Не омразата е противоположното чувство на обичта… В омразата има страст – също като в любовта…

Както каза един мой високоуважаван колега: “България е мила родина и ужасна дръжава!”…

 

Вие имате повече отговори “НЕ”

Вие сте безгръбначно! Плужек, медуза, пиявица, червей – изберете си. Имате само първосигнална нервна система – колкото да можете да погълнете нещо и след това да го изхвърлите. Каквото и да ми обяснявате, няма да повярвам, че човек, който не изпитва никакви чувства към родината си има гръбнак. Не вярвам също, че имате мозък, сърце, бели дробве, далак и стомах. Особено мозък! Не вярвам, че имате органи въобще! :@

Противоположното на любовта или омразата е липсата на чувства. Всякакви…

Ако току що съм ви обидил, можете да направите едно от следните неща:

  • Започнете да чувствате – 100% и на жена ви или мъжа ви ще им хареса.
  • Намерете си държава, към която чувствате нещо и емигрирайте – не, сериозно – въобще не ми трябвате тук. И без това само ще пречите, докато всички останали – мразещи и обичащи се опитваме да направим нещо хубаво с родината си.
  • Спрете наркотиците!

Честит празник!

Честити ви 100 години независима България!

Надявам се да не съм обидил никого. Нещо повече – надявам се хората, като тези, които ме провокират да обиждам публично наистина да намаляват и накрая съвсем да изчезнат. Поне от България. Ако съм засегнал някого – съжелявам… Е, наистина, съжелявам съвсем мъничко, но поне е нещо… И аз като много други българи съм хахав и имам хахаво чувство за хумор…

 

Националният герб и манифеста са копиранни от Уикипедия